Докато ръководените от САЩ усилия за спиране на войната в Украйна напредват трудно и непоследователно, има едно голямо препятствие, способно да провали всяко споразумение – териториалните отстъпки.

Русия и САЩ настояват Киев да се изтегли от около една четвърт от Донецка област и малка част от съседната Луганска, които все още са под украински контрол. Въпросните зони са с огромно политическо значение за Киев и са неговата най-сериозно укрепена отбранителна линия срещу руската инвазия.

Донецка и Луганска област заедно формират региона, известен като Донбас – обширна източна степ, приблизително наполовина по-малка от Обединеното кралство и сходна по площ с американския щат Западна Вирджиния.

Областта, изпълнена с металургични заводи и въглищни мини, някога е била индустриалното сърце на Съветския съюз. Дом на сложна смесица от идеологии и езици – местният суржик, комбинация от руски и украински, е широко разпространен – регионът традиционно е труден за контрол от външни сили.

В писмо от 1921 г. до своите съратници болшевикът Владимир Ленин уморено описва Донбас като толкова токсичен, че при работа там е необходим „политическа газова маска“.

Проблемът с Донбас и днес е също толкова сложен и се очертава като един от най-спорните елементи в мирните преговори за прекратяване на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам, пише Financial Times. 

Кремъл се стреми чрез преговори да придобие територията, която не успя да завладее с военна сила от 2014 г. насам, въпреки огромните жертви. Контролът над Донбас означава овладяване на „крепостен пояс“ от градове – Покровск, Костянтиновка, Дружковка, Краматорск и Словянск, които досега устояват на руските сили.

Същевременно обаче руските части напредват. Те твърдят, че вече контролират по-голямата част от Покровск, и са достигнали южните входни точки на Костянтиновка. Във вторник главнокомандващият Олександър Сирски заяви, че е разпоредил частично изтегляне от определени позиции около Покровск, които „са станали незащитими“.

Значителна част от над 1 млрд. долара, които Украйна вложи в отбраната миналата година, бе насочена именно към Донбас – фокусът на руските сухопътни атаки. По пътищата в региона се виждат укрепления – бодлива тел, окопи, минни полета и други препятствия.

Самият терен от естествени скалисти образувания, долини, кариери и насипи също предоставя предимства на украинската армия. Но западно от тази отбранителна линия степта се изравнява, което според анализатори би дало възможност на Русия да настъпи по-лесно, ако получи контрол върху „крепостния пояс“.

Затова и администрацията на Тръмп предлага тези градове да бъдат „разменени“ за мир. Американският специален пратеник Стив Уиткоф активно настоява украинските преговарящи да приемат „размяната на територия“ като неизбежна част от всяка сделка с Москва. Според двама високопоставени украински представители Уиткоф е бил „вманиачен“ в идеята, че ако Украйна просто предаде оставащите 25% от Донецка област на руските сили, войната може да приключи и да се избегне по-дълъг и разрушителен конфликт.

Тръмп сам твърди, че Украйна „не държи силните карти“ и че ще загуби още повече, ако откаже това, което той смята за разумен компромис.

Анализаторът Микола Белесков отбелязва, че американската идея за едностранно украинско изтегляне е „най-добрият опит на екипа на Тръмп да преодолее разрива“ между позициите на Москва и Киев. Но предупреждава, че подобно решение би довело до вътрешни разломи в Украйна и би оставило съседни региони изложени на бъдещи руски настъпления. Отказът от такава отстъпка би изложил Украйна на опасността да остане без американска подкрепа, цитира Financial Times. 

Президентът Володимир Зеленски остава категоричен: предаването на територия е немислимо и той няма моралното право да го приеме. Очаква се обществената реакция на подобна стъпка да бъде изключително остра.

Ранни версии на мирния план на Тръмп включват създаването на „неутрална демилитаризирана буферна зона“ след изтеглянето на украинските войски от Донецка област. Според текста зоната трябва да бъде „международно призната като територия на Руската федерация“, а руските сили „няма да влизат в нея“.

За да убеди Киев, миналия месец Тръмп изпрати военния секретар Дан Дрискол, който обаче се натъкна на силно недоверие от страна на украинските власти и на шокираните европейски посланици.

Американската страна предлага гаранции за сигурност и създаване на „най-високотехнологичната демилитаризирана зона в света“. Но според украински анализатори това напомня повече на корейския модел – модел на замразен конфликт, а не на устойчив мир. Без присъствие на западни войски, което изглежда малко вероятно, гаранциите остават недостоверни.

Експерти като Емил Кастелхелми подчертават, че Русия не може да бъде доверен партньор в спазването на такова споразумение. А Майкъл Кофман от Carnegie Endowment поставя технически въпроси: какво означава демилитаризация в епоха на дронове, артилерия с далечен обсег и разтегливи линии на фронта? И как ще се контролира зоната, когато малки безпилотни системи могат да навлизат десетки километри навътре?

Преговорите са затъмнени и от провала на Минските споразумения. Те временно намалиха интензитета на бойните действия през 2014–2015 г., но не осигуриха реални гаранции за Украйна и позволиха на Русия да превърне Крим и Донбас във военни бази. „Путин няма да спре. За него Украйна е мост към Европа“, казва нобеловата лауреатка Олесандра Матвийчук. „Апетитът му идва с яденето.“