ЕС планира да третира Белгия като Унгария, ако не подкрепи заема за Украйна
Според дипломати блокът може да пренебрегне исканията на белгийския премиер Барт Де Вевер, ако той продължи да блокира плана за подпомагане на Киев
,fit(1001:538)&format=webp)
Стратегията на Европа да убеди белгийците да подкрепят плана ѝ за финансиране на Украйна? Да ги предупреди, че може да бъдат третирани като Унгария.
На срещата на върха на 18 декември основната задача на лидерите на ЕС ще бъде да спечелят министър-председателя на Белгия Барт Де Вевер – новата „черна овца“ на блока. Той налага вето върху усилията да бъде осигурен заем от 210 милиарда евро за Украйна, която е изправена пред огромен финансов дефицит, докато войната с Русия продължава. Де Вевер се противопоставя от месеци на плана да се използват замразени руски активи, които се намират основно в Белгия, и дипломати от целия блок вече разработват стратегии как да го склонят.
Де Вевер се опасява, че отговорността ще падне върху Белгия, ако средствата трябва да бъдат върнати, и поиска допълнителни гаранции. Почти всички руски активи се държат в Euroclear – финансова институция в Брюксел.
Той настоява ЕС да предостави допълнителен паричен буфер, освен наличните финансови гаранции и засилени механизми за защита при потенциални съдебни спорове – идея, която много държави отхвърлят, пише POLITICO.
Белгия е изпратила списък с поправки на предложението, които гарантират, че няма да бъде принудена сама да възстанови сумите на Москва, ако санкциите бъдат вдигнати. Де Вевер е категоричен, че няма да подкрепи репарационния заем, ако опасенията му не бъдат удовлетворени.
Европейските лидери бяха убедени, че ще постигнат съгласие през октомври. После беше немислимо да не приемат проекта през декември. А сега това изглежда все по-вероятно.
Според дипломати все още има надежда. Посланиците ще разгледат по ред всички искания на Белгия, ще определят най-сериозните притеснения и ще се опитат да ги адресират. Има пространство за маневриране – планът е да се стигне възможно най-близо до белгийската позиция.
Но седмица преди срещата на върха ЕС затяга хватката. Ако Де Вевер продължи да блокира плана, той ще се озове в неудобна и необичайна позиция за лидер на страна, която традиционно е силно проевропейска, коментира пред POLITICO дипломат от ЕС, запознат с разговорите.
Белгийският премиер ще бъде изолиран и игнориран – по същия начин, по който унгарският премиер Виктор Орбан е поставян встрани заради отстъплението от демократичните стандарти и отказа му да съдейства за санкциите срещу Русия.
Посланието към Белгия е ясно – ако не се присъедини, нейните дипломати, министри и лидери ще загубят влиянието си в ЕС. Приоритетите на Белгия относно дългосрочния бюджет на ЕС за 2028-2034 г. ще бъдат поставени най-отдолу – нещо, което би създало сериозни проблеми за белгийското правителство, особено когато преговорите навлязат в решаваща фаза след около 18 месеца.
Няма да се търси мнението ѝ по ключови предложения. Телефонните ѝ обаждания ще остават без отговор, посочва дипломатът.
Това би било сурова реалност за страна, която е както буквално, така и символично в сърцето на европейския проект и която често е надхвърляла размера си, поемайки ключови роли като председателството на Съвета на ЕС.
Но дипломати признават, че отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Украйна е изправена пред бюджетен недостиг от 71,7 млрд. евро догодина и ще трябва да започне да съкращава публичните разходи от април, ако не получи средствата. Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново се дистанцира от предоставянето на американска подкрепа.
Показателни за високия залог са и трите срещи на посланиците на ЕС тази седмица – съответно в сряда, петък и неделя, за обсъждане на предложението на Комисията за заема, публикувано миналата седмица.
План Б и план В за Украйна
Европейската комисия предложи още една възможност за финансиране на Украйна – общ дълг, обезпечен от следващия седемгодишен бюджет на ЕС.
Унгария категорично изключи емитирането на еврооблигации, а набирането на дълг чрез бюджета на ЕС изисква единодушие.
Остава План В – няколко държави сами да осигурят средствата от собствените си хазни.
Този вариант не фигурира в предложенията на Комисията, но дипломати го обсъждат неофициално. Германия, скандинавските държави и балтийските страни се смятат за най-вероятните участници.
Но подобен ход има и негативна страна – най-голямото предимство на членството в ЕС е солидарността. Ако само част от страните поемат тежестта да финансират Украйна, сърцето на съюза рискува да бъде разкъсано.
Опасенията се коренят в това, че в бъдеще Германия може да откаже да спасява изпадаща в затруднение банка в държава, която сега не помага на Киев.
„Солидарността е двупосочна улица“, подчертава дипломатът.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)