Европейският съюз е изправен пред критична седмица. От една страна блокът се опитва да предпази Украйна от унизително мирно споразумение, изковано от САЩ и Русия, и от друга – да спаси финансирането на т.нар. „репарационен заем“ за Киев.

След поредица от остри нападки от Вашингтон – включително изказване на Доналд Тръмп пред POLITICO, че европейските лидери са „слаби“ – идните дни ще бъдат истинско изпитание за тяхната решителност. В понеделник лидерите ще се опитат да постигнат компромис по отношение на мирното споразумение, когато се срещнат с украинския президент Володимир Зеленски и представители на САЩ в Берлин. Паралелно с това в Брюксел външните министри и дипломати на ЕС ще водят битка, за да привлекат на своя страна европейските правителства, които се противопоставят на плана за заема.

До четвъртък, когато всичките 27 лидери се съберат в белгийската столица за решаваща среща, те ще се надяват да имат по-голяма яснота дали интензивната дипломация е дала резултат. На фона на язвителните коментари на Тръмп, че лидерите на Европа „говорят, но не постигат резултати“, и мрачните предупреждения на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за заплахата от Русия, нищо не се приема за даденост.

„Ние сме следващата цел на Русия и вече сме в опасност“, заяви Рюте миналата седмица. „Русия върна войната в Европа и ние трябва да сме подготвени за мащаба на конфликт, който са преживели нашите баби и дядовци и прабаби и прадядовци.“

Не е изненада, че европейските представители описват следващите няколко дни като екзистенциални, отбелязва POLITICO. На срещата в Берлин ще присъстват лидерите на Обединеното кралство, Германия и вероятно Франция, като се очаква разговор със специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър.

За да се подчертае значимостта на срещата, „многобройни европейски държавни и правителствени ръководители, както и лидерите на ЕС и НАТО, ще се присъединят към разговорите“ след първоначалната дискусия, съобщи Щефан Корнелиус, говорител на германския канцлер Фридрих Мерц. Френският президент Еманюел Макрон не е потвърдил присъствието си, но в неделя е разговарял със Зеленски по телефона.

Дискусията ще бъде опитът на Европа да повлияе върху окончателното споразумение, седмици след като 28-точковият мирен план, изготвен от Уиткоф, предизвика яростна реакция както в Киев, така и в европейските столици. Оттогава блокът се опитва да предложи алтернатива, която е по-приемлива за Украйна.

По-нататъшно разединение в Европа тази седмица би изпратило „катастрофален сигнал към Украйна“, коментира един служител на ЕС. Подобен изход няма да бъде само тежък удар за изтощената от войната страна, а „провал за целия континент“.

Териториални отстъпки

Този път фокусът на срещата ще бъде върху изменение на плана, изготвено от Киев и европейските му съюзници и изпратено във Вашингтон за преглед миналата седмица.

Съдържанието му остава неясно и нищо не е окончателно решено, но съдбата на украинските територии под руска окупация е особено болезнен въпрос. Тръмп предложи изтегляне на украинските и руските войски от тези зони и създаване на демилитаризирана „свободна икономическа зона“, в която да оперират американски бизнес интереси.

Украйна е отхвърлила това предложение, според френски служител.

САЩ настояват за териториални отстъпки въпреки ожесточените възражения от страна на Европа, добавя същият източник. Това създава напрежение с администрацията на Тръмп.

Европейските лидери са категорични, че не може да има напредък по въпроса за териториите, преди Украйна да получи гаранции за сигурност.

В знак за известен напредък към споразумение Зеленски обяви през уикенда, че е готов на „компромис“ и няма да настоява за членство на Украйна в НАТО. Вместо това страната трябва да получи колективно споразумение за отбрана, каза той пред журналисти в разговор в WhatsApp.

„Двустранните гаранции за сигурност между Украйна и Съединените щати… както и гаранциите за сигурност от нашите европейски колеги и от други държави като Канада и Япония, ни дават възможност да предотвратим нов изблик на руска агресия.“

Замразените руски активи

Европа ще има още възможности да обсъди пътя напред след понеделник. Министрите по европейските въпроси ще продължат разговорите във вторник в Брюксел, за да подготвят срещата на върха в четвъртък. Междувременно в сряда лидерите на „източния фланг“ на Европа — включително представители на балтийските държави и Полша — ще се срещнат в Хелзинки.

От месеци ЕС се опитва да убеди белгийския премиер Барт де Вевер да даде съгласието си за използването на 185 млрд. евро руски държавни активи, държани в базирана в Брюксел институция, за финансиране и въоръжаване на Украйна.

Но шансовете за постигане на споразумение на срещата в четвъртък сякаш стават все по-минимални. Италия застана на страната на белгийските искания за търсене на алтернативни варианти за финансиране на Украйна в писмо от миналата седмица, подписано също от Малта и България.

Новият министър-председател на Чехия Андрей Бабиш също отхвърли плана в неделя.

„Колкото повече такива случаи има, толкова по-вероятно е да се наложи да търсим други решения“, признава дипломат от ЕС.

Петте държави – дори ако към тях се присъединят проруски настроените Унгария и Словакия – не могат да формират блокиращо малцинство, но публичната им критика подкопава надеждите на Европейската комисия за постигане на политическа сделка още тази седмица.

Среща на посланиците на ЕС, първоначално планирана за неделя вечерта, беше отложена за понеделник.

Макар че усилията за дипломация в последния момент породиха опасения, че средствата може да не бъдат одобрени до края на годината, трима дипломати настояха, че се придържат към първоначалния план и че алтернативи засега не се обсъждат.

Белгия участва конструктивно в работата по плана, като активно прави предложения и промени в документа, който ще бъде разгледан на срещата на посланиците в понеделник, твърдят източници.

Решението за руските активи е „решение за бъдещето на Европа и ще определи дали ЕС все още е релевантен фактор“, подчертава германски служител. „Няма план Б.“