Проучване на НЦИОМ за оценките на бизнесклимата в страната и състоянието на собствения бизнес в условия на икономическа криза по метода на пряката анкета сред участници в Международния технически панаир - Пловдив регистрира ясно изразен спад на положителните нагласи по отношение на възможностите за правене на бизнес у нас.

Програмата максимум за фирмите, участнички в българския пазар за миналата година е била развитието, докато сега този критерии е съсредоточен в оцеляването, отбелязаха социолози.

Най-песимистични преценки демонстрират заетите в селското стопанство, представителите на големи фирми с персонал над 250 служители и на фирмите, определили състоянието си като „лошо".

За една година са настъпили негативни промени в състоянието на значителен дял от фирмите. На сегашното изложение 44% от компаниите заявяват, че преди една-две години са били в „много добро състояние", но едва 4% смятат, че и в момента състоянието им е такова. Близо една трета (31%) от фирмите в момента преценяват състоянието си като „лошо", а само 5% признават, че то е било такова и преди 1-2 години.

Според 38% от анкетираните най-сериозният проблем пред бизнеса в момента е липсата на достатъчно пазари, където да реализират продукцията си (независимо дали става въпрос за стоки или услуги). Други значими проблеми са нелоялната конкуренция (според 30%) и липсата на капитал (според 15%). 11% от анкетираните определят кредитите като „невъзможни".

Има различия и относно степенуването на проблемите в зависимост от отрасъла и големината на фирмата. Липсата на пазари се явява основен проблем най-често за заетите в сферата на промишлеността, за средните и за големите предприятия. Нелоялната конкуренция и липсата на капитали пречат на развитието на фирмите производители и вносители на селскостопанска техника, както и на заетите в областта на транспорта. Корупцията на държавните служители е сериозна спънка предимно за работещите в сферата на услугите и на енергетиката.

За бизнеса в България, икономическата криза се проявява най-вече чрез намаляване на оборотите на фирмите (според 68% от анкетираните) и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост.

В този смисъл, 54% от фирмите се оплакват от голямо забавяне на дължими плащания към тях, а 16% признават, че те самите забавят паричните трансфери към други фирми. На този етап стратегията на бизнеса за справяне с последствията от кризата се изразява най-често в замразяване на размера на трудовите възнаграждения (стратегия на 38% от фирмите) и отказ от планирани по-рано инвестиции (35%). В по-редки случаи ръководствата на фирмите прибягват до радикални мерки, като: съкращаване на персонал (24% от фирмите); намаляване на работното време на част от служителите или принуждаването им да излязат в неплатен отпуск (19% от фирмите); ограничаване и дори да прекратяване част от дейността на фирмата (9% от фирмите).

Мнозинството от участвалите в изследването (58%) не се ангажират да прогнозират продължителността на кризата у нас. 18% смятат, че кризата ще продължи между половин и една година. 11% са песимистично настроени и очакват неблагоприятният период да продължи между една и две години. Едва 5% от респондентите очакват, че кризата ще приключи в рамките на половин година. 6% не считат, че техният отрасъл е в криза и това най-често са фирмите с преобладаващо чуждестранно участие, както и тези от сферата на услугите.

Анкетираните одобряват повечето от предложенията на правителството, синдикатите и бизнеса за подобряване на икономическата ситуация в страната. Най-голямо одобрение (от 87%) среща идеята за съкращаване на срока за възстановяване на ДДС.

Предложението на някои икономисти за въвеждане на еврото като паралелно на лева разплащателно средство се одобрява от половината от всички анкетирани, а 27% не могат да преценят дали надделяват ползите или недостатъците в подобна ситуация.

На база на данните от изследването могат да се направят следните основни констатации: налице е общо усещане за влошаване на икономическата ситуация в страната; сред представителите на бизнеса липсва визия за продължителността на кризата; фирмите очакват активна намеса от страна на държавата, с цел преодоляване на последствията от икономическата криза; антикризисните мерки на кабинета са правилно ориентирани и съобразени с очакванията на бизнеса (Проблемът е по-скоро в намирането на баланс между желано и възможно, а не в посоката на действия на правителството; дребният бизнес и българските производители имат нужда от повече внимание към проблемите си.