„Ако бюджетът е една „пица", както каза министър Дянков, ние бихме се спрели на по-малка", коментираха от ИПИ.

В страната ни правителството преразпределя около 39-40% от икономическите блага, което е един огромен процент.

Най-важният извод, който се налага според ИПИ е, че около 40% се иззема от държавата, т. е. има изключителна намеса на държавата в живота на хората и работата на бизнеса. Нещо повече, тя не го прави ефективно.

Това, което получаваме като услуги от държавата, е двойно по-скъпо от това, което биха платили данъкоплатците в други страни за същите услуги. Или нашата страна би могла да произвежда същите продукти и услуги с двойно по-малко разходи.

До определен момент държавните разходи играят положителна роля за ръста на икономиката, но след това колкото повече харчи, толкова по-нисък е ръстът. Това се доказва от световната практика.

В страни, където размера на правителството е под 25% от БВП, се наблюдава среден ръст от над 6% от икономиката.

Защо трябва да е по-малък делът на преразпределението на държавата?

Колкото по-ниски са правителствените разходи, толкова повече пари остават в бизнеса и гражданите, има по-малко корупция, ефективността е по-голяма, субектите в икономиката имат по-голям избор дали да спестяват или потребяват.

Повече частни инвестиции и по-голяма икономическа свобода са естествени резултати от това. Колкото по-голяма е свободата, толкова по-голямо е благосъстоянието.

България е страната с най-ниски доходи и един от начините за подобрение е по-ефективен и по-малък държавен сектор.

Според изследване на ИПИ 25% на правителството е оптимален размер на публичния сектор. Има много резерви за намаляване на държавните разходи, не само защото много от тях са неефективни, но и защото има и други варианти и опции.

Какви реформи трябва да се направят?

Първо трябва да се махнат данъчните преференции, а данъците да са по-ниски, според Георги Ангелов, старши икономист в Отворено общество. Нужно е и рязко намаление на квазиданъчното бреме - държавните такси.

Премахване на данъка върху дивидентите е друга мярка, която да се приеме, както и намаление на данъка за едноличните търговци до 10%. Той в момента е 15%.

Премахването на осигуровките, които влизат в държавния бюджет, е наложително по отношение на здравната реформа. Вместо това е добре да се въведе свободен избор на пенсионен фонд. Така например в Холандия всеки има право сам да избере къде да внася своите пенсионни осигуровки.

Хората трябва да имат избор и ако не им харесва държавната каса, да може да им се предложи друга алтернатива, коментира още Ангелов. При пенсионната система е по-добре да има пенсионни спестявания, натрупани в лична пенсионна сметка, вместо да се внася в бюджета срещу обещания за пенсия в бъдещ момент.

Общо всички тези данъчни намаления биха довели до 3 млрд. лв., които остават в данъкоплатците. Това би подпомогнало развитието на икономиката, защото би намалило драстично данъчно-осигурителното бреме, което в момента е изключително високо.

Това ще облекчи инвестициите и създаването на нови работни места. Разбира се ще има и по-малко стимули за укриване на доходите, което също е хроничен проблем.

На борсата трябва да се листнат всички публични компании. Това ще повиши прозрачността от една страна и от друга ще се види пазарната оценка за дейността на тези компании. Това ще намали и стимулите за политически назначения, които ги съсипват.

Философията на алтернативния бюджет на неправителственото сдружение ИПИ е една и съща и се крепи на ниски данъци и осигуровки, нисък данък печалба. Вторият принцип е принципът за намаляване на държавните разходи, тъй като те са на високо ниво и към момента са непродуктивни. Третият принцип на алтернативен бюджет е приходите събрани от държавата да се използват ефективно. Четвъртият принцип е за реформа на публичния сектор, така че да предлага добри услуги.