Банкирането е в основата на финансовата система. Финансовите сривове като този от 1929 г. и финансовата криза от 2008 г. правят това абсолютно ясно. Когато банките не могат да функционират правилно, това се пренася и върху икономиката. Ето кои са най-влиятелните банкери на всички времена, според investopedia.com:

Майер и Нейтън Ротшилд

Майер Амшел Ротшилд израства в еврейско гето в Германия. През 18-ти век християнските закони за лихварството спирали много хора да отпускат заеми срещу печалба, което превръщало търговското банкиране в една от дейностите, с които евреите можели лесно да се занимават. Майер прави точно това, изграждайки своя мрежа посредством отпускането на заеми при ниски лихви на важни хора с влияние в политиката. Той използвал връзките си, за да натрупа семейно състояние и да обучава синовете си на банкиране преди да ги изпрати в чужбина.

Когато децата на Майер Ротшилд се разпръскват в Европа, Ротшилдс става първата банка, която излиза извън границите на една страна. Неговият син Нейтън поема водещата роля при полагането на началото на международните финанси. Използвайки гълъби, за да комуникира с братята и сестрите си, Нейтън изпълнявал функцията на централна банка за Европа - посредничейки при покупките на крале, спасявайки национални банки и финансирайки развитието на инфраструктурата, като изграждането на железници, които впоследствие помагат за началото на индустриалната революция.

Джуниъс и Дж. П. Морган

Това дуо баща и син създават истинските финанси в САЩ. Джуниъс Морган помага на Джордж Пийбоди да заздрави връзките на Америка с капиталовите пазари в Англия. Англичаните са основните купувачи на държавните облигации, които са използвани за построяването на Америка. Неговият син Дж. П. Морган поема бизнеса докато кредитът, осигурен от баща му, вкарва страната в главоломна индустриализация. Дж. П. Контролира финансовата реорганизация на индустриите от много конкуриращи се интереси до един или два тръста с огромна власт и капитали. Тази консолидация на властта позволява на Америка да излезе напред по отношение на производството през 20 век и изстрелва Дж. П. Морган до основната фигура на Уолстрийт. До създаването на Федералния резерв Морган и неговите синдикати са централната банкова система на Америка.

Пол Варбург

Намесата на Дж. П. Морган при банковата паника от 1907 г. очертава нуждата от по-силна банкова система в САЩ. Пол Варбург, банкер в Kuhn, Loeb & Co спомага за създаването на модерната система на централно банкиране в Америка. Варбург отива в САЩ от Германия, държава, която отдавна е привикнала към концепцията за централното банкиране. Неговите трудове и участието му в различни комисии повлияват силно и допринасят за формата на Федералния резерв. За съжаление, една от неговите най-важни тези за политическия неутралитет на ФЕД е компрометирана, когато президентът получава правото да избира ръководителите на централната банка на САЩ. Варбург продължава да подкрепя и да работи за ФЕД до смъртта си, но отказва да приеме пост по-висок от вице-председател.

Амадео П. Джанини

Преди Амадео Джанини банките на Уолстрийт са били изключително елитарни. Обикновеният човек е могъл да влезе в House of Morgan и да си открие банкова сметка точно толкова, колкото и да влезе в Бъкингамският дворец и да използва спалните. Джанини променя всичко това като си поставя за основна цел да се бори за обикновените хора. Джанини създава своята банка като привлича вложители с реклами и отпуска най-различни по големина заеми в Калифорния.

Неговата банка, която впоследствие един ден се превръща в Bank of America, е почти закрита когато той се пенсионира. Бордът на директорите довежда човек от Уолстрийт, който да замени Джанини. Той обаче започва да разкъсва банката и да продава части от нея на свои приятели на Уолстрийт. Джанини се връща от пенсия, за да поеме отново контрол над. След като веднъж се е опарил, след това той никога не се пенсионира до смъртта си през 1949 г. Джанини ще се помни не само като един от малкото, които печелят битка срещу Уолстрийт, но и като човекът, който започва демократизирането на банките. Може би един от най-големите паметници на неговото дело е статутът на Калифорния като една от най-големите икономики в света, който отчасти се дължи на финансирането и кредитите осигурявани от Амадео Джанини.

Чарлз Мерил

Последовател на делото, което Джанини започва, Чарлз Мерил вече е създал успешна инвестиционна банка от нулата и почти се е оттеглил, когато компанията E.A. Pierce and Co. го моли да поеме управлението й. Мерил се съгласява с условието името му да бъде добавено към това на компанията и че ще получи правото да контролира насоката й на развитие. Той се възползва от тази възможност, за да използва идеите си за "народния капитализъм," концепция, на която той посвещава живота си.

Оригиналната компания на Мерил се е занимавала сериозно с финансирането на търговски вериги като Safeway и Мерил искал да използва наученото от там, за по-малкия марж на печалбата и по-големите продажби, за да създаде индустрия за банкиране на дребно. Мерил обаче се натъква на две препятствия пред неговите намерения: липсата на образование и недоверието след злоупотребите, довели до срива от 1929 г. Мерил се заема директно с проблема. Той и хората му издават стотици брошури за инвестирането и провеждат семинари за обикновените хора. Мерил дори урежда безплатно детски грижи по време на семинарите, за да може и двамата съпрузи да присъстват. Тези негови усилия са насочени към разбулването на мистерията около инвестициите и пазара за обикновените хора.

Мерил също така разбулва мистерията около дейността на неговата компания като публикува "Десетте заповеди" през 1949 г. Те представляват публична гаранция, че поведението на компанията ще отговаря на очакванията и ще разсейва страховете на клиентите й. Първата заповед е била, че лихвите на клиента винаги са на първо място. Заповедите в днешно време изглеждат очевидни, но тогава са били революционни за начина, по който компаниите подхождали към сметките на малките клиенти.