Плащането на корпоративни данъци в периода 2008/09 г. е било най-улеснено в Малдивите, показва проучване на консултантската компания PricewaterhouseCoopers „Плащане на данъци", което за пета поредна година e включено в доклада на Световната банка „Да правиш бизнес".

След Малдивите в класацията се нареждат Катар и Хонгконг, а челната петица се оформя от Обединените арабски емирства и Сингапур.

Единствената европейска държава, която попада в челната десетка, е Ирландия под номер шест. Саудитска Арабия, Оман, Нова Зеландия и Кирибати се нареждат на седмо, осмо, девето и десето място, респективно, по лекота на плащане на корпоративни данъци.

Къде плащането на данъци в света е най-улеснено:

Най-лесноМясто в класациятаМалдиви1Катар2Хонконг, Китай3Обединени Арабски Емирства4Сингапур5Ирландия6Саудитска Арабия7Оман8Нова Зеландия9Кирибати10

Данни: PricewaterhouseCoopers

Проучването показва, че компаниите най-трудно плащат данъци в Беларус, която е на последно място в света по този показател. Компаниите също така изпитват най-големи затруднения при плащането на данъците си във Венецуела, Украйна и Конго, които също са в дъното на класацията.

Къде плащането на данъци в света е най-трудно:

Най-трудноМясто в класациятаЯмайка174Мавритания175Гамбия176Боливия177Узбекистан178Централна Африканска Република179Република Конго180Украйна181Венецуела182Беларус183

Данни: PricewaterhouseCoopers

България се нарежда на 95-о място в общата класация. Страната ни заема 55-та позиция по отношение на броя на данъчните плащания и е на незавидния номер 172 по време, с което компаниите разполагат, за да се съобразят с данъчните изисквания.

Топ реформаторът за периода според проучването е Източен Тимор, която е въвела нов данъчен закон, рационализирала е режима за бизнес данъците и е опростила данъчната администрация.

В периода между юни 2008 и май 2009 общо 45 страни са улеснили плащането на корпоративни данъци според проучването „Да правиш бизнес". Това е почти с 25% повече в сравнение с предходната година.

Източна Европа и Централна Азия въвеждат най-много промени в тази насока за трета поредна година като общо 10 страни са се реформирали.

В световен план данъчната норма (процент от печалбата плащан под формата на данъци) на една компания е 48.3%. Компанията отделя средно 286 часа годишно и прави 31 плащания, за да се съобрази с данъчните закони.

Времето за изпълнение на данъчните изисквания варира от 212 часа годишно средно в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до 638 часа в Латинска Америка.

Броят на плащанията също варира сериозно. Компаниите правят най-много плащания в Източна Европа и Централна Азия - средно по 53 годишно. Най-малко са плащанията в страните от ОИСР - средно 14.

Пет страни членки на ЕС въвеждат данъчни реформи през 2008/09. Това са Белгия, Чехия, Финландия, Полша и Испания.

Средната данъчна норма в ЕС пада от 46% до 44.5%. Това отразява частично ограниченията в корпоративното подоходно облагане въведени през 2007/08 в Германия и Италия.

Индикаторът „Плащане на данъци", включен в доклада „Да правиш бизнес", измерва степента на облекчение при плащането на корпоративни данъци в 183 страни в цял свят. Освен плащането на данъците проектът „Да правиш бизнес" представя количествени измерения на в девет други сфери: започването на бизнес, справянето с разрешение за строителство, наемането на служители, регистрирането на собственост, получаването на кредит, защита на инвеститорите, международна търговия, прилагането на договори и закриването на компания.

Индикаторът следящ плащането на данъци оценява данъчните системи от гледна точка на местна компания, която се съобразява с различните данъчни закони и регулации във всяка една икономика. Използваната в проучването компания е малък до среден производител или търговец на дребно.

Индикаторът покрива цената на данъците плащана от тази примерна компания и административното бреме за компанията при плащането на налозите. И двете са важни за бизнеса и се измерват посредством три подиндикатора: общата данъчна норма (цената на всички данъци), необходимото време, за да може компанията да се съобрази с изискванията за заплащането на основните данъци (данък печалба, социални осигуровки и потребителски данъци) и броят на данъчните плащания.