Основните фигури от първото десетилетие на XXI век- Осама бин Ладен и Джордж Буш, вероятно ще се окажат второстепенни персонажи в епоха на колосални промени, пише Филип Стивънс- наблюдател във Financial Times.

В близките десетилетия можем да очакваме все по-остро идеологическо противопоставяне между държавите, смята наблюдателят.

Азия, начело с Китай, ще започне да претендира за по-голямо геополитическо влияние. Развиващите се Индия и Бразилия също ще искат по-голяма роля. След тях ще последват Южна Африка, Мексико, Индонезия и Иран, които вече настояват да бъдат третирани както пълноправни участници в световните форуми. „Глобалната финансова криза доказа, че светът е надраснал международните институции от втората половина на XX век", смята наблюдателят.

Междувременно бурното развитие на интернет комуникациите въвлича все повече хора в политиката и авторитарните режими все повече усещат последствията. В краткосрочен план това ще доведе до задълбочаване на локалните конфликти в определени точни по света, а в дългосрочна перспектива- до глобална демократизация на политическите режими.

Нарастването на апетита за власт на Изток ще доведе до задълбочаване на конфликтите със Запада. Между развиващите се страни в Азия също ще има конфликти- те приличат на Европа от XIX век, като на много места граничните спорове не са уредени.

Не всички прогнози са толкова песимистични- от 1945 г. насам броят на жертвите на военни конфликти намалява и тази тенденция ще се запази. Преговорите за климата пък все повече показват взаимната обвързаност на света и същевременно- раждането на нови коалиции.

„Изборът е такъв: или големите държави ще се окажат под контрола на кооперационна многонационалност, или светът ще бъде разбит от нискочели националисти", е изводът на Стивънс.