Камерата HiRISE на борда на космическия апарат на НАСА "Марс рикънисънс орбитър" откри острови от "дървета" на Марс, съобщи в. "Дейли мейл".

На пръв поглед в хълмистия пустинен пейзаж на Червената планета се виждат групи дървета, хвърлящи сянка върху червеникавата почва. Тези прашни дюни, ледени ручейчета и тъмни оголени места обаче са на 62 милиона мили от Марс, а "дърветата" всъщност са следи от изместен пясък.

През зимата леден слой от въглероден диоксид покрива дюните, но през пролетта ледът се изпарява и по склоновете се стича тъмен материал. "Марс рикънисънс орбитър" кръжи около Червената планета от 2006 г. Задачата му бе да търси доказателства, че върху повърхността на планетата е имало вода достатъчно дълго време, за да съществува живот. Затова голяма част от вниманието на апарата бе съсредоточено върху студените полярни райони.

Астрономите предполагат, че на Марс, както и на Земята, през последните няколко милиона години са ставали глобални климатични промени, които са се "запечатали" в наслоените утайки в марсианските полярни райони. Смята се, че климатите на двете споменати планети са се влияели от промени в наклона на осите им на въртене (спрямо Слънцето).

При Марс обаче тези промени са били по-големи. Поради тази причина и поради това, че в последно време на Марс не е имало океани и живот, учените смятат, че би трябвало да е по-лесно да се установи защо и как са ставали климатичните промени на Марс.

Затова HiRISE изпраща изображения на наслоените утайки в полярните райони на Марс. Апаратът се използва и за да анализира по-активните райони. НАСА показа и поразителна снимка от района Атабаска валес на марсианския екватор. На нея се вижда най-младият поток от лава на Марс.

Изследователите откриха, че утайките съдържат опалов силициев двуокис и железни сулфати, които биха могли да се образуват, ако на Червената планета вода с висока киселинност е текла някога върху базалтови скали при ниски температури.

Източник: bTV