Протичащата остра икономическа криза нанася тежки и продължителни удари на експорта, инвестициите, производството, търговията, услугите, финансовата система. Изключително сериозни като мащаб и тенденции са и негативните последици за трудовия пазар.

По данни на МТСП и Агенция по заетостта в края на миналата година нивото на безработица в страната достигна 9.13 %. При отчитане на данните на НСИ за постоянно нарастващия брой т.нар. обезкуражени лица (нерегистрирани и нетърсещи работа безработни), общото равнище на реалната безработица в края на 2009 г. надхвърля 13.8%. Това се казва в откритата позиция на Българската стопанска камара (БСК), съпредседател Божидар Данев, относно възстановяване на пазара на труда в условията на икономическа криза и стартиране на големи национални проекти с частно финансиране.

Бюджетните прогнози за 2010 г. за средно равнище от 11.4%, предполагат официално регистрираната безработица да надхвърли 13.7% в края на тази година. При отчитане и на нерегистрираните трайно безработни и обезкуражени лица, както и нарастващия обратен поток на трудова миграция към страната, реалното равнище на безработица през декември 2010 г. се очертава да достигне критични прагове на социална поносимост (19-20%, в зависимост от оценката за контингента от икономически активни лица).

Следва да бъде взето предвид и вероятното забавяне (лаг) на търсенето на работна сила спрямо икономическия растеж, поради необходимостта от увеличаващо се нарастване на производителността на труда като условие за растеж в отделните сектори.

Последните индикации за постепенно, забавено и вероятно ниско като растеж възстановяване на българската икономика, липсата на осезаем значим ефект от предприетите антикризисни мерки, изискват компетентните държавни органи да предприемат незабавни допълнителни действия с бърз и мащабен ефект върху заетостта в краткосрочен и средносрочен план.

Активните мерки и политики, осъществявани от МТСП и Агенцията по заетостта, вкл. по Националния план за действие по заетостта и ОП „Развитие на човешките ресурси" 2007 - 2013, следва да бъдат допълнени с ускоряване стартирането на крупни проекти в основната инфраструктура, енергетиката, транспорта и мобилизиране на допълнителни частни финансови ресурси.

Такъв тип мерки, действия и проекти следва да бъдат реализирани с минимален бюджетен ресурс, когато е заявен частен инвеститорски интерес и висока степен на предварителна готовност. Допълнително следва да бъдат преразгледани всички административни и регулативни пречки, възпиращи бързата реализация на един основен пакет от крупни национални проекти с частно участие и финансиране.

Като представителна организация на българския бизнес и работодатели, Българската стопанска камара изразява сериозна загриженост и предлага спешно да стартира работата по идентифицирането на големи национални проекти за незабавно концесиониране и публично-частни партньорства.

При липса или забавено държавно и европейско финансиране съответните обекти да бъдат концесионирани при ускоряване на предварителната готовност (техническо и строително проектиране, отчуждителни процедури, разрешителни, ОВОС и др.) и при наличие на интерес от частни инвеститори и финансиращи институции, вкл.:

- Национална програма за ускорена газификация за бита и индустрията;

- Национална програма за саниране на жилищни и обществени сгради;

- Електронно правителство;

- Възстановяване и развитие на напоителната система и на хидроенергийното строителство (програма за 20 незавършени язовира);

- Концесиониране на пристанище Лом и рехабилитация на ж.п. линията Лом - Солун за гарантиране трафика от Солун през Лом за страните от ЕС

- Изграждане на хидрокаскада на р. Дунав при Никопол - Търну Мъгуреле и Силистра - Калъраш за гарантиране на навигацията и пътните връзки, проектиране и строителство на нови мостове на р. Дунав при Оряхово-Бекет и при необходимост на Силистра-Калъраш;

- Магистралите участъци от "Струма", "Хемус", "Черно море", "Русе-Ст.Загора-Кърджали", Северна околовръстна дъга на София, София-Калотина;

- Връзките между магистралите "Струма" и "Тракия", и "Тракия" и "Хемус";

- Транспортни тунели при Шипка, Петрохан, Троян-Кърнаре;

- Изграждане на магистрала (Одрин) - Лесово - Ямбол - Шумен - Силистра за гарантиране на алтернатива за гарантиране на трафика от Близкия Изток към Европа;

- Изграждане на магистрален участък София - Банкя - Брезник (връзка с магистрала Белград - Скопие) за едновременна автовръзка с Белград и Скопие;

- Газопровод Турция-България, Гърция - България;

- Ro-La терминал Турция - р. Дунав;

- Възстановяване на проектните скорости в жп-мрежата по коридори 4, 8, 9 и 10 и високоскоростни жп-линии, двупътна жп-линия за смесено движение (пътнически и товарни влакове) с повишени скорости на движение Видин - София - Кулата;

- Реконструкция и модернизация на жп-линията София - Пловдив - Бургас;

- Транспортна връзка между Аерогара София (терминал 2) и Централна жп-гара

- Развитие на транспортните (жп и пътни) връзки между Русе и Варна

- Автоматизирана GPS-система за управление на вагонния парк.

От БСК предлагат да се предприемат мерки за привличане на свеж финансов ресурс, вкл. чрез:

- Продажба на емисии по Протокола от Киото;

- Продажба на държавното участие в „Марица Изток", „Белене", електроразпределителните дружества и др.

- Да се ускорят всички видове плащания на държавата и общините към бизнеса (ДДС, акцизи, обществени поръчки, средства по европейските проекти и програми и др.)

- Активна политика за възстановяване на селското стопанство, вкл. комасация на земята;

- Трансформация на военнопромишления комплекс.

БСК предлага в спешен порядък да бъде подготвен списък с потенциални проекти за концесиониране, който да бъде публично оповестен и незабавно обсъден с представители на заинтересованите инвеститори. При възприемане на настоящото предложение БСК е готова да създаде необходимата организация и съдействие от страна на съответните браншови организации, се посочва още в откритата позиция на камарата.