Кога ще направите това? Ами онова? Как това ще се отрази на пазара? Защо не сме като...? Защо сме? И куп други до болка познати ни въпроси на парчета, с до болка познатите ни отговори! Чак вече стана безинтересно, предвидимо, апатично, с лек привкус на умора и досада. Има нещо обречено в това да задаваш въпроси, на които знаеш отговорите!

Губим така ценна енергия и време да се лутаме в омагьосания кръг на моментното си развитие на капиталовия ни пазар. Лутаме се във време, което ще определи кой ще оцелее и кой не, когато нещата се променят с бясна скорост, когато се пренареждат и редят нови конфигурации на сили и влияние.

И точно в този важен еволюционен момент, видиш ли, капиталовият ни пазар тъпче на едно място и то, струва ми се, проблемът е генерален - всички пазарни участници и заинтересовани страни са зациклили идейно. Пазарът ни е безинтересен дори за нас българите, пък какво да кажем за чужденците. Промените тук се случват на малки дози, по лъжичка на час, че да не вземе да" уморим коня от преяждане".

Но ако някой не е разбрал досега, ние не сме слънцето, около което се въртят планетите. Нещо повече - не сме и сред големите небесни тела. Ние сме една малка, консервативна, мудна, все по-студена планетка, поради отдалечаването си от слънцето, а това ще рече, че сме планетчица със замиращи функцийки - икономически и социални.

Защо мисля, че сме в застой? Защото нито един представител от така уважаваната инвестиционна общност не е застанал открито да сподели как вижда пазарът ни след три, пет, десет... години. И най-важното - как това може да се случи?

Не съм видял след него някой да доразвие идеята, като го оспори или се съгласи и така нататък до безкрай, както се казваше в едно стихотворение.

Зациклили сме, защото водим дебати за какво ли не (като казвам водим дебати не си мислете, че са често срещани), да задаваме въпроси на парчета, но най-важният дебат, към който трябва да се хвърли енергията го отбягваме - дали целенасочено, дали от посредственост и това е спорът какво да сторим, че пазарът ни на първо време да продължи да съществува, как да се възползваме от благоприятната ситуация и как да направим така, че да продължим да говорим, да пишем, да се вълнуваме за неговото състоянието и развитието?

Може някой да се обиди, да напише гневни коментари, но на пазара ни досега не съм видял визионери. Ние не знаем на къде сме тръгнали, а нали сте чували изтърканата, но до болка вярна поговорка, че като не знаеш накъде си тръгнал, винаги ще стигнеш някъде другаде!

Зациклили сме, защото сме се оплели в собствените си конци. Може би ще започнем да се отплитаме, за да започнем да се въртим отново и завърнем в орбита, но да видим дали отговорните лица ще намерят достатъчно сили, енергия и подкрепа. Надявам се!

И нищо да не се случи, не бива да забравяме, че еволюцията има една много полезна функция - да разчиства пейзажа като помита слабите и отличава най-пригодните субекти. От кои ще бъдем ние? Струва ми се, че май и на този въпрос не знаем отговора!