Повечето големи градове по света си имат своите улици-символи на парите и властта. По същите тези лъскави улици се лутат и градските луди като образ на съвременното общество, пише DW.

Има улици-символи. На славата, на лукса, на изкуството и на парадите, на протестите срещу властта и на самата власт. "Шан-з-Елизе", "Бродуей" и "Пето авеню", "Арбат", "Унтер ден Линден" и "Даунинг стрийт" са само някои от имената в световната ранг листа.

Жълтите павета и други символи

И столицата на България си има символи. Образ на успеха и на властта са "Жълтите павета" - вечният "ърбан-фетиш" за периферията на града, а символ на скъпотията и новобогаташите е "Витошка". Макар и широка, пътят по нея е изпълнен с препятствия - настойчиви гадателки, просяци с фалшив недъг, раздавачи на брошури, джебчии и леко скарани двойки след изнурително и скъпо пазаруване. В единия й край звучат електронно сиртаки и джазови стандарти, в средата се чува евъргрийнът за начинаещи "Фюр Елизе", а в другия - весела улична формация изпълнява стари градски шлагери.

По-опитните чужденци избягват "Витошка", разходката по знаковия булевард крие рискове, а в недългата му пешеходна част може да ги сгази я кола на СОД, я джип с тъмни стъкла и сатанински номер само от шестици.

"И това не е всичко!"

Както обичат да казват в телешопинга... Получавате още солидна доза от хора с психични проблеми, които се лутат безпомощни из малко депресираната от кризата тълпа. Те смущават успелите граждани и ги карат да се чувстват неловко - като неясно предупреждение и като криво огледало на обществото, изпаднало в безпътица. Заедно със затрогващите, изгърбени възрастни хора, принудени да просят, лудите, както ги наричат разговорно, са и невесел образ на държава, която хронично неглижира своите задължения.

Лудите - буквално и преносно

Всеки град и село, още от Възраждането, си има свои луди. "Лудите" по Вазов, наричат и тези, които не милеят само за своето, а се нагърбват с опасни обществени каузи. За еснафа такъв човек си остава нередовен в рамките на няколко века, та и досега. Те внасят колорит в живота, често са повод за груби шеги, пък и дават самочувствие на нормалните, щедро и от сърце. Лудата, която се съблича по "Витошка" и по малките улички наоколо, не развеселява никого. Освен съчувствие и неудобство, всекидневната й стряскаща проява събужда и въпроси. Кой и защо не се е погрижил досега за младата жена? В района коментират, че е с висше образование, няма живи роднини, а наследственият апартамент май вече бил купен от нотариус, който се навъртал покрай нея, но засега (!) не я гонел оттам. И още: лекували я успешно, но като я изпишели, не си пиела лекарствата. Е да, именно в това е проблемът.

Корените на лудостта

И ако в този случай, изоставената на болестта си "ексхибиционистка" оставя у всички чувство на срам, "лудият от Рудозем" потапя в страх цeлия град. "Жителите на Рудозем са силно притеснени заради завръщането на Айдън Оллу", научаваме от бТВ. Той е освободен от психиатрична клиника, където е изпратен, след като убива баща си по изключително жесток начин. Бащата също бил много агресивен, към свои и чужди. Оллу е автор и на палежи, обвиняват го за блудства. Хората от квартала са силно изплашени, неохотно говорят пред камерата.

"Какво ще стане?" Специалистите отговарят: "Ще спре лекарствата, рано или късно ще се влоши и тогава ще го приберат отново." А дотогава страхът ще подлудява неговите съседи. "То няма пари за нормалните, пък какво остава за лудите", безгрижно казват тези, които вярват, че винаги ще са от слънчевата страна на улицата.

Минало и настояще

Темата не е лесна, държавата не може и не трябва да пипа грубо в такива случаи. Историята на недемократичните режими показва, че винаги са посягали на хората с психични отклонения, както и на много от своите опоненти - под същия претекст. Но да не се намесва въобще там, където трябва да покаже грижа, да намери решение и да отстоява правата на своите граждани - това също е недемократично. Без всякакво съмнение.

Източник: Deutsche Welle