Изправяйки се пред най-тежките икономически проблеми от създаването си преди 11 години, Еврозоната изглежда засега се държи като едно цяло, но излизането от нея на някои от по-слабите й членове не може да бъде изключено като вероятност в дългосрочен план, пише Reuters.

Падащите цени на акциите и облигациите в Гърция, Испания и Португалия през тази седмица подчерта страховете, че силно задлъжнелите страни в южната част на Еврозоната може би не са способни да се справят с фискалните и монетарните изисквания на членството.

Много анализатори очакват Европейският съюз или Международният валутен фонд, който обяви, че ще помогне на Гърция, ако бъде помолен, да се намесят с помощ под някаква форма за слабите членове на Еврозоната, ако това е необходимо, за да бъде запазена нейната цялост.

Икономиките обаче се разделят толкова рязко, че дори и ако слабите членове бъдат спасени, техните проблеми могат да се отразят на ръста на зоната с години напред и евентуално могат да ги принудят да се откажат от еврото по-късно през това десетилетие, ако цената на членството изглежда твърде висока.

Слабостта на южните членове на Еврозоната беше замаскирана в началото от благоприятната икономическа среда в световен план, от евтините кредити и от бума в жилищния сектор. По време на кризата от 2007-2009 членството предпази страните от най-тежкия пазарен смут.

През последните няколко месеца обаче, цената и ползите от членството се измениха. Огромните публични дългове и безработицата нараснаха толкова много, че страните имат нужда от огромен икономически ръст, за да ги намалят, но като членове на Еврозоната те не могат нито да намалят лихвените си проценти, нито да обезценят валутите си.

Монетарната усмирителна риза

Монетарната усмирителна риза вероятно ще стане още по-затегната, тъй като икономическото развитие на по-силните страни членки на Еврозната, като Германия, увеличава натиска за Европейската централна банка да оттегли освободените си мерки през тази или следващата година.

Спекулациите за ранно излизане от Еврозоната на някоя от страните вероятно са неуместни. Страните все още не са близо до предела, при който членството в Еврозоната би било нетърпимо; въпреки че безработицата в Испания наближава 20%, страната се е справяла с подобно ниво в средата на 80-те и 90-те години на миналия век.

Процесът по напускането на Еврозоната би бил толкова болезнен и труден както от практическа така и от политическа гледна точка, че може да се очаква правителствата да прибегнат до почти всички други опции преди това.

Сред многото предизвикателства страните ще трябва да намерят начини да отделят местните банкови депозити от монетарната система на Еврозоната, за да предотвратят отлив на капитали, да преминат почти за ден към изплащането на заплати в нова валута, и да плащат деноминираните в евро жилищни заем, които изведнъж стават много по-скъпи.

Също така Еврозоната е политическо постижение с историческа стойност, което най-богатите му членове, включително Германия и Франция, вероятно ще бранят.

Разделение на икономиките

Дори Гърция да получи някаква помощ тя ще овладее дълговата криза само в краткосрочен план и това няма да премахне големите, дългосрочни разлики в икономическото представяне, които усложняват живота на по-слабите членове на Еврозоната.

Мерките за сравнително сравнение се разделиха през последните години, след като трудовите разходи в страни като Испания, Ирландия и Гърция скочиха, докато в същото време Германия увеличи конкурентоспособността си като постави ограничение на увеличението на заплатите.

Текущата сметка на Еврозоната е почти балансирана през по-голямата част от последното десетилетие, но тези данни прикриват очевидната разлика между големия излишък на ориентираната към износ Германия и дефицитите при високо консумативните икономики по периферията.

Тези разлики бяха показани и в доклад на Европейската комисия от миналия месец, според когото валутният курс на Гърция, Испания и Португалия е надценен с повече от 10%, което е индикация за това колко много трябва да падне заплащането в тези страни или производителността да нарасне, за да бъдат те отново конкурентни.

"Постоянството на големите разлики между страни поставя под заплаха доверието в Еврото и заплашва цялостта на Еврозоната," заявиха от ЕК.

В обръщение към парламента през миналия месец германският министър на икономиката беше дори още по-открит, заявявайки, че слабостта на някои страни "може да има фатални ефекти върху всички страни от Еврозоната."