Оценяването на съня, приемът на магнезий и използването на машини за бял шум превърнаха една естествена нужда в наистина сложен процес.

Прекомерното оптимизиране на съня, известно онлайн като sleepmaxxing, може да доведе до крайности. Това често води до ортосомния – клиничен термин за нездравословната фиксация върху постигането на перфектен сън.

Въпреки че това състояние все още не е официално признато за заболяване във Великобритания, лекари споделят пред BBC, че забелязват все по-често симптоми при пациентите си. Някои от тях дори носят данните от смарт устройствата си в кабинета, напълно убедени, че страдат от разстройство на съня. Експертите обаче предупреждават, че именно тази фиксация реално влошава качеството на почивката им.

Първият комерсиален фитнес тракер, който включва анализ на съня, е Fitbit Classic от 2009 г. Оттогава редица компании, включително Garmin, Whoop и Apple, интегрират подобни функции в своите смарт часовници, а на пазара вече има и смарт пръстени като Oura, Ultrahuman и RingConn. Тези устройства предоставят на потребителите доклад за нощта, разделен на фази – време в будно състояние, лек сън, дълбок сън и REM. Повечето от тях дават и конкретна числова оценка.

Според д-р Алана Хеър, консултант по медицина на съня в лондонската болница Royal Brompton, концепцията за „оценка на съня“ е напълно измислена. Пред BBC тя коментира, че в науката не съществува подобно понятие и то е създадено изцяло от производителите на технологии.

Д-р Хеър забелязва, че тракерите предизвикват сериозна тревожност сред пациентите ѝ. Дори когато медицинските тестове показват нормални резултати, това не успокоява страховете им, породени от данните на устройствата. Според нея е чудесно, че има фокус върху добрия сън като част от здравословния начин на живот, но спането просто не реагира добре на опитите да бъде перфектно контролирано.

Проблемът стига и до съда. През миналия месец в Сан Франциско беше заведен иск срещу Oura, в който се твърди, че смарт пръстените не могат да измерват точно качеството и фазите на съня, а вместо това разчитат на генерирани от AI оценки, чиято точност се равнява на „хвърляне на монета“. От компанията отхвърлят обвиненията и заявяват пред британската медия, че стоят твърдо зад своите научни изследвания.

Проучванията показват, че тракерите за сън могат да повлияят на функционирането ни през деня, дори когато данните им не са точни. В експеримент на Оксфордския университет участниците получават устройства, които оценяват съня им. Резултатите обаче са напълно произволни и нямат връзка с реалното качество на почивката им. На следващия ден хората, на които е казано, че са спали зле, съобщават за повече умора и намалена концентрация, въпреки че данните са били фалшиви.

Това превръщане на съня в игра създава порочен кръг, смята д-р Нийл Стенли, експерт и автор на книги по темата. Според него устройствата дават конкретна числова цел, което води до постоянно притеснение. Той подчертава, че съвременните комерсиални тракери работят на принципа на измерване на движението. За да се измери реално сънят обаче, трябва да се измерва мозъчната активност, категоричен е Стенли.

Как реално да се наспим по-добре?

Ако вманиачаването в данните не е решението, експертите съветват да се върнем към основите.

Д-р Хеър препоръчва няколко прости стъпки за пълноценна почивка.

Те включват поддържане на хладна, тъмна и тиха спалня в разумни граници, като уточнява, че не е нужно помещението да е абсолютно тъмно или напълно безшумно.

От ключово значение е излагането на ярка светлина сутрин, което регулира циркадния ритъм и естествения биологичен часовник. Към това се добавят леките физически упражнения и здравословната диета, богата на растителни храни. Преди всичко обаче експертите съветват да запазим нещата прости, без излишно усложняване на почивката с технологии.