След подробното отразяване на Общото събрание на акционерите на Българска фондова борса, на което бе сменен Съветът на директорите се отправихме към Македония. За интервюто ни с г-н Иван Щериев, главен изпълнителен директор на Македонската фондова борса, екипът ни благодари на Булброкърс АД.

Колко са търгуваните емисии ценни книжа на Македонската борса днес?

На Македонска борса АД Скопие, като единствен организиран вторичен пазар на ценни книжа в Република Македония, съществуват два главни пазарни сегмента и съответната подсегментация. Така, пазарната сегментация на борсата обхваща т.н. официален пазар с подсегментите „Супер котировка" и „Борсова котировка" и т.н. Редовният пазар се дели на подсегментите „Официален пазар" и „Свободен пазар". Към момента 36 акционерни дружества се търгуват на Официалния пазар, от които 2 са на „Супер котировка" и 34 на „Борсова котировка".

Пазарната капитализация на тези 36 компании към 31 декември 2009 г. е около 635 млн. евро, което в сравнение с 2008 г. е ръст от 10.3%. Във времето на рекордните ценови нива през 2007 г. това число възлизаше на 2.34 млрд. евро.

На официалния пазар се търгуват и 15 държавни емисии облигации, чиято пазарна капитализация към момента е около 243 млн. евро. На редовния пазар на първия подсегмент (където се търгуват компании, които имат задължението да разкриват редовно информация към Комисията за ценни книжа) се търгуват около 100 компании и в края на 2009 г. тяхната пазарна капитализация възлезе на 1.36 млрд. евро, което е със 17% повече в сравнение с 2008 г.

Всички други македонски акционерни дружества (около 430) се търгуват на подсегмента „Свободен пазар", съгласно Закона за ценните книжа, който съдържа разпоредба публичните дружества да се търгуват задължително на регулиран пазар. На свободния пазар задължението на компаниите е да разкриват информация за дейността си поне веднъж годишно, съгласно Закона за търговските дружества.

Въпреки че основният борсов индекс МБИ10 отчете ръст от 30% на годишна база, общият оборот на Македонската борса във всички пазарни сегменти през 2009 г. намаля с 45% в сравнение с 2008 г. и възлезе на около 110 млн. евро.

Кои сектори от икономиката на страната са най-силно застъпени на борсата и акциите на кои компании са най-ликвидни?

От 10-те най-ликвидни акции през 2009 г., осем се търгуват на Официалния пазар и са включени в основния индекс на Македонската борса - МБИ10. Десетте най-ликвидни акции на пазара формират и 40% от общия оборот за 2009 г.

Те включват компании от банковия сектор, стоманодобивната и фармацевтичната промишленост, строителството, дистрибуцията и продажбата на нефт и нефтени продукти, телекомуникациите и енергетиката.

Най-голям дял в общия оборот през миналата, както и през 2008 година, имаха акциите на Комерциална банка, с реализиран оборот от 11.3 млн. евро или дял от 10.3%. Въпреки че компаниите от металопреработвателната промишленост бяха силно засегнати от кризата, все пак инвеститорите инвестираха в Макстил (обработка на стомана), което осигури на компанията второ място по ликвидност. Следват акциите на Алкалоид (фармация), Гранит (строителство) и т.н.

Как стои въпросът при съотношението на ново листнати и делистнати компании от борсата?

През далечната 1996 г. търговията на Македонската борса започна с две публични дружества от финансовия сектор. В резултат на промяната в законодателството, а именно ангажимента за задължително листване на всички акционерни дружества, покриващи изискванията на борсата през 2002 г., броят им бързо се увеличи и през 2003 г. достигна историческия максимум от 100 публични дружества. Тази мярка, макар и административна, се оказа извънредно полезна за по-динамичното развитие на македонския пазар на ценни книжа.

С оглед на факта, че ангажиментите за задължително листване бяха с ограничено времетраене (2 години), след този период броят на публичните дружества започна да спада, най-често заради решения на борсата, която сваляше компаниите, които редовно не обявяваха информацията за дейността си. Така с течение на времето пазарът се филтрираше, за да останат компаниите, които според своето представяне и бизнес философия оправдават класифицирането на борсата.

Относно новите публични компании, в периода на пазарния бум през 2007 г. имахме няколко инициативи, но кризата ги спря. Сега, имайки предвид състоянието на капиталовия пазар през 2008 и 2009 г., малко компании виждат полза в това да се качат на борсата. Все пак това, което мога да кажа е, че в момента водим сериозни преговори с една компания за публично предлагане на нейните акции на Македонската борса през втората половина на 2010 г.

Популярен ли е капиталовият пазар в Македония, като място, на което бизнесът може да финансира бизнес плановете си?

Борсата трябва да насърчава финансирането на компаниите през капиталовия пазар. За такъв вид на финансиране от особена важност е времето, в което се прави, а това се прави не само тук, но и навсякъде в света, когато пазарът е във възход, когато преобладава оптимизъм. Изминалите година и половина не беше благоприятен период. През предходния период няколко компании започнаха сериозно да разглеждат възможността за финансиране чрез капиталовия пазар, но кризата бързо прекъсна всичко това.

Не трябва да се подценява и ролята на финансовите посредници, които трябва да предложат тази услуга на заинтересованите компании. Ноу-хау има, но повече на теория, отколкото на практика, поради което финансовите посредници все още имат други приоритети в своята дейност.

Единствено комбинацията между по-благоприятна пазарна среда и активно участие на финансовите посредници, които ясно да обяснят на компаниите за ползите и предимствата на такъв вид финансиране, ще допринесе за засилване на интереса към първични публични предлагания на пазара.

Какви инструменти могат да се търгуват на Македонската борса? Мислите ли да ги разнообразите?

Към момента на борсата се търгува само с акции и облигации. Преди няколко години имаше идеи за въвеждане на нови инструменти, като например инвестиционни сертификати. Вследствие на кризата обаче, нашият фокус остава в привличането на нови акции и облигации на борсата.

По отношение на акциите бих споменал три възможности за увеличаване броя им: поява на нови компании чрез IPO, качване на акционерни дружества, които сега са собственост на един или няколко акционери и продажба впоследствие на част от дела им с цел създаване на по-голям free float, както и качване на борсата на дружества, създадени от планирани бъдещи инвестиционни проекти в областта на енергетиката и инфраструктурата.

В частта за облигациите се очаква най-накрая да се появят корпоративните и общинските облигации, които сега почти не присъстват на пазара. Едва след това можем да говорим за въвеждане на нови инструменти на пазара, каквито са инвестиционните сертификати, депозитарни разписки за чуждестранни ценни книжа или опции и фючърси.

Според Вас кои са основните проблеми, с които се сблъсква капиталовия пазар в Македония?

Тази тема заслужава отделно интервю. По този повод бих искал да подчертая, че към момента основния проблем, с който се сблъсква не само македонския, но и всички останали регионални капиталови пазари е намалената ликвидност. Оттеглянето или пасивността на чуждестранните инвеститори, както и ограничените възможности на местните инвеститори доведе до значително намаление на търсенето.

От друга страна, краткосрочни мерки за бързо връщане на ликвидността на пазара всъщност няма. Всичко се свежда до връщане на доверието на местните и особено на чуждестранните инвеститорите в пазара, както и до изчакването на нов възходящ цикъл на развитие. Има доста предпоставки да се случи това, а най-голяма част от тях са извън сферата на институциите на капиталовия пазар.

Българският инвестиционен посредник „Булброкърс" вече търгува на Вашия пазар чрез електронната платформа Metatrader 4. Какво означава това за Вас?

Преди няколко години когато цените на акциите бяха на относително ниско ниво и когато инвестирането в акциите на много македонски компании предоставяше възможност за реализиране на отлични приходи, Македонската борса стана привлекателна за много чуждестранни инвеститори, особено тези от бивша Югославия.

Те бяха и главният генератор на ръста на ликвидността и на ценовите нива на ценните книжа. Това беше причината и за определени чуждестранни капиталови инвестиции в съществуващи и/или нови местни финансови посредници. В рамките на този тренд, макар и малко по-късно, своя интерес намериха и няколко български финансови обединения, които придобиха мажоритарна собственост в няколко членки на Македонската борса.

Една от тях неотдавна предостави и възможност за електронна търговия на борсата, което е значителна стъпка в областта на модернизацията и подобряване на качеството на услугите на пазара.

Както вече споменах, имайки предвид големината и дълбочината на македонския пазар от особена важност е присъствието на чуждестранните инвеститори. От тази гледна точка, присъствието на македонския капиталов пазар както на финансовите посредници, така и на инвеститорите от България е желано и добре дошло.