Ще се преместят ли парите от банките във фондовете?
Лихвите по депозитите в банковата ни система започнаха да се успокояват- процес, който започна да се наблюдава от края на миналата година. Подобна статистика даде основание на някои да смятат, че на "депозитната война" у нас е сложен край.
Според официалната статистика на БНБ, средният лихвен процент по депозити с договорен матуритет в левове на сектор Домакинства към този за февруари намалява с 0.78 пр.п. до 6.93% на годишна база, а по тези в евро - с 0.05 пр.п. до 5.86%.
Месечното понижението на средните лихвени проценти по депозитите в левове и в евро е съответно от 0.27 и 0.19 пр.п.
Известно разминаване в статистиката се наблюдава при депозитите на сектор Нефинансови предприятия. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през февруари 2010 г., в сравнение с февруари 2009 г., нараства с 0.06 пр.п. до 5.86%, а по тези в евро намалява с 0.01 пр.п. до 4.58%.
В сравнение с януари 2010 г. средният лихвен процент по депозитите в левове намалява с 0.57 пр.п., а по тези в евро нараства с 0.61 пр.п.
На фона на отшумяващата „депозита война" в системата, решихме да проверим дали не може да се очаква изтегляне на средства от банкови депозити и пренасочването им към рискови инвестиции, в търсене на по-добра доходност.
„Смятаме, че интересът към депозитите ще се запази, независимо че лихвите по спестовните продукти постепенно се понижават", коментираха по темата експертите от ПИБ.
Според тях свободните средства на фирмите, депозирани в банка, ще останат там, докато не се променят пазарните условия и бизнес средата, за да започнат инвестиции в нови проекти и разширяване на вече съществуващия бизнес.
Що се отнася до гражданите и домакинствата, които са основен спестител, от ПИБ очакват интересът им към депозитите да се запази, защото „от една страна те са по-консервативни, а от друга - депозитите продължават да са едновременно най-сигурна и най-доходоносна инвестиция."
И когато стана дума за доходност, Явор Ачов, директор на Пайниър Инвестмънтс, обвърза по-рано този месец тенденцията за нарастване на инвестициите във взаимни фондове с политиката на банките по отношение на лихвите, като първите симптоми за намаляването им вече са налице. Тогава Явор Ачов и експертите от УниКредит Булбанк прогнозираха, че инвестициите във взаимни фондове у нас ще се повишат тройно през следващите години.
Ивайло Пенев, портфолио мениджър на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт смята, че е напълно възможно да очакваме глад към рискови инвестиции,в търсене на по-голяма възвращаемост, но при всички случаи процесът ще протича бавно.
„В края на 2009 г. и началото на тази година, банките развяха белите знамена и „депозитната война" изглежда приключи, поне официално", коментира експертът. „Много голяма част от банките сложиха край на промоциите с високи лихви и само в отделни случаи могат да се открият оферти, каквито изобилстваха през по-голяма част от миналата година. Разбира се, неофициално се говори, че все още за определени по-големи суми и/или клиенти двуцифрените нива се доближават, дори прехвърлят за срочности от година и повече".
Според експерта един „неофициален индикатор" ни представя интересна гледна точка.
„През последните седмици рекламите за кредитни продукти доминират над тези за депозитни. Макар някои скептици да твърдят, че банките целят чрез даването на нови кредити да подобрят кредитния си портфейл (всеки нов кредит се очаква да бъде редовно обслужван поне първите 1-2 години), факт е, че след „депозитната война" банковата ни система е добре капитализирана и работи на печалба", отчете Ивайло Пенев.
Всичко това, според портфолио мениджъра, бавно, но сигурно води до понижение на лихвените равнища в страната. „То е видимо в пълна степен в късия край на кривата на паричния пазар, където нивата са близо до нулата", коментира той. „Сред банките все още има глад за „дълги пари", но те не се набират на всяка цена".
Той е на мнение, че в тази среда е нормално да се очаква, че инвеститорите ще започнат да търсят доходност и да избират по-рискови алтернативи с доста по-висока очаквана възвращаемост. При всички положения обаче процесът ще бъде бавен и ще трябва да видим сериозно подобряване на макросредата в България, преди апетитът към риск да се върне изцяло, допълни Ивайло Пенев.
„Наскоро нашата компания направи едно проучване сред клиентите, което недвусмислено показа готовност за инвестиране, но настроенията на хората в момента напомнят на извода от доклада на ЕК за реформите - има воля, няма действия", каза в заключение портфолио мениджърът.
Инвестиционният консултант на ПОД Бъдеще Развигор Христов е скептичен по въпроса за пренасочване на средства от банковата система към небанковия финансов сектор, като коментира, че едва ли това ще се случи точно в момента.
„Договорните фондове имат шанс ако се предлагат през клонова мрежа на банка", констатира още експертът.
Според данните на БНБ общо фондовете у нас управляват в края на 2009 г. активи на стойност 608.5 млн. лв. В статия на Цветослав Цачев, ръководител отдел „Анализи" в ЕЛАНА Трейдинг, се казва, че близо 30% (при 10% законово изискване) от активите на българските КИС са в каса и депозити, като процентът е към края на декември.
Това ще рече, че при активи от 316 млн. лв., на банките са поверени близо 95 млн. лв. Разбира се, подобна сума е нищожна за банковата ни система, но тук може да видите какво влияние може да има върху капиталовия пазар.
Станете наш почитател във Facebook