Съвкупното богатство на българските домакинства през кризисната 2009 г. възлиза на 140 млрд. лева. За разлика от предходната година, когато кризата ни се струваше далеч зад окена, то е намаляло с внушителните 36 млрд. лева. Това показват данните от доклад на анализаторите от Industry Watch, който включва както имотното, така и финансовото богатство на българите.

Какви са причините?

„Основната причина за намаляване на общото богатство на домакинствата е продължаващият спад на цените на имотите - каза в интервю за Радио България икономическият анализатор и управител на Industry Watch Лъчезар Богданов. - Без българите да губят жилища и въпреки увеличаването на количеството, броя и размера им, при този общ спад на цените от повече от година, общият размер на стойността на жилищното богатство спада."

Що се отнася до финансовото богатство на българските домакинства, анализаторите регистрират увеличаване му със 7 процента, което достига вече 36 млрд. лева. В сумата са включени и дълговете на българите, като кредити и лизинги. През м.г. задълженията на домакинствата са били една трета от финансовото богатство, като през тази година дълговете са намалели.

На какво се дължи нарастването на финансовото богатство?

„Основният фактор е относително добре управляваният макроикономически риск в България до момента. С други думи - шокът на кризата беше наистина външен, в България нямахме проблемни банки или усещане за риск на домакинствата към финансовата система - уточнява Лъчезар Богданов. - В този смисъл нямаше панически отлив на депозити или теглене на средства от домакинствата.

Българите продължиха да спестяват и да запазват високо доверие към банковата система. Разбира се и високите лихви, които банките даваха в първите месеци след кризата, за да привлекат и да задържат депозитите, също повлияха. Освен това, голяма част от българските домакинства до преди няколко месеца не бяха сериозно засегнати от кризата.

В публичния сектор нямаше уволнения или намаляване на заплатите. В отделни браншове на частния бизнес имаше съкращения на работна сила, но България не преживя макроикономически катаклизъм, който да доведе до общо обедняване на населението."

Спестяванията на българите са достигнали 20 процента от БВП на страната.

„Всъщност България има относително високо ниво на спестявания. Големият проблем е, че стартовата позиция ни е много ниска и ако искаме да имаме изпреварващ растеж спрямо по-богатите страни от ЕС, не е достатъчно да използваме само вътрешните спестявания или вътрешните ресурси на икономиката. Проблемът на България не е, че българите спестяват по-малко и оттам има по-малко ресурс за бизнеса и за инвестиции. Проблемът е, че чужденците преосмислиха желанието си да поемат риск и да влагат парите си в нашата икономика."

Къде ще се насочи в бъдеще интересът на българина за трупане на богатство - в имоти или депозити?

„В момента наблюдаваме ефекта на махалото. До 2008 имотите бяха най-предпочитаният инструмент за масово спестяване на средни суми, сега като че ли има бягство от имотите, някакво притеснение. В следващите месеци ще продължи тенденцията за слаб пазар на имоти, малко на брой покупки, но в крайна сметка всяко спестяване носи определени рискове. Разбира се, парите от депозитите са гарантирани от държавата до 50 хил. евро, но в дългосрочен план те се обезценяват като покупателна сила. За всеки тип спестявания си има целева група и мисля че ще продължи да се спестява основно в депозити, в имоти и все повече в активни инструменти на фондовата борса."

Ще намалява или ще се увеличава личното богатство на българина? Анализаторите смятат, че отговорът на този въпрос се крие в динамиката на пазара за имоти, тъй като огромна част от това, което притежават българските домакинства, са техните жилища и имоти. А те се оценяват на 104 млрд. лева.

Източник: БНР