Лихвите по новоотпуснатите кредити намаляват и вече се връщат на нивата си от края на 2008 г., съобщиха банкери. Въпреки положителните промени засега не са поевтинели заемите, които са отпуснати по време на кризисната 2009 г.

Тенденциите за по-добро икономическо развитие не са стабилни и дори един по-лек трус на пазара може да изстреля лихвите обратно нагоре, предупредиха експерти. Цената на кредитите зависи и от тази, която банките плащат по депозитите. Лихвите по влоговете намаляват, но с по-бавни темпове, отколкото с тези, с които растяха през миналата година.

Лихвите уж падат, но хората не усещат

Лихвите по ипотечните кредити, а в някаква степен и по потребителските, започнаха да падат. Те дори вече достигат нивата от края на 2008 г., когато България навлезе официално в рецесия. Според актуалните данни на БНБ през февруари тази година ипотечните кредити в евро са се отпускали при среден процент от 8.49, докато през януари 2009 г. те са били на цена от 8.60%.

При левовите жилищни кредити последният обявен процент от статистиката на централната банка е 9.31 на сто при 10.49% в началото на 2009 г. При потребителските заеми процентите са се върнали горе-долу на нивата отпреди година.

Въпреки положителните тенденции на пазара обаче падат цените само на новоотпуснатите кредити. Засега банките се въздържат да преразглеждат лихвите по заеми, договорени в разгара на кризата при по-високи проценти. Затова банковите клиенти масово не усещат по джоба си разведряването на кредитния пазар.

"През 2008 г., дори преди официално да влезем в рецесия, лихвите по кредитите вече бяха започнали да пълзят нагоре". Това обясни шефът на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян.

"Това движение изпревари кризата, защото проблемите на имотния пазар не се случиха за ден. Спокойно обаче можем да кажем, че сега процентите се връщат до нивата от 2008 г. Това движение обаче е плахо и може много бързо цените на кредитите да започнат да растат при нов икономически трус", каза Хампарцумян. Според него не бива да се забравя, че едва започналото раздвижване на ипотечния пазар се дължи и на факта, че цените на имотите паднаха с около 30% от 2008 г. насам.

"Оттук нататък пазарът и съответно лихвите ще зависят от покупателната способност на българина, а не от спекулативни инвеститори от немай-къде", прогнозира Хампарцумян.

Той обаче не очаква в бъдещите няколко месеца ново сериозно поевтиняване на заемите. Данните за развитието на гръцката криза, както и домашните ни проблеми с бюджетния дефицит не подкрепят оптимистични очаквания. Според икономистите на Уникредит Булбанк положителен икономически растеж България може да отбележи едва през следващата година. Високият риск в икономиката е и причината през март, за разлика от първите два месеца на годината, лихвите по потребителските кредити да мръднат нагоре.

"Хората продължават да губят работата си, а потребителските кредити в целия свят са най-скъпи, защото са и по-рискови от останалите", каза Хампарцумян. Според него старите клиенти на банките не получават писма за намаление на лихвите по отпуснатите им вече кредити по няколко причини.

Първо, всичко зависи от клаузите по договора за кредит. В много случаи там е записано, че лихвата трябва да спадне под определен праг, за да бъде променена и клиентът да бъде надлежно уведомен. Понякога пък банките сваляли лихвите, без да уведомяват с нарочно писмо клиента. "Той го усеща, като вижда, че вноската му е по-малка", коментира Хампарцумян.

В обратния случай - при вдигане на лихвите обаче не е така. "Това, което можем да направим, е поне да го уведомим, че ще плаща повече", каза шефът на Уникредит Булбанк.

Според колегата му Асен Ягодин, шеф на Пощенска банка, причината лихвите по вече отпуснатите кредити да не мърдат е свързана и с цената на депозитите.

"Има разлика в начина, по който скачаха лихвите на депозитите по време на депозитната война, и в начина, по който сега намаляват. В началото на 2009 г. лихвите по депозитите скачаха шоково - с няколко процента за няколко месеца, защото банките се бореха за свежи пари. Обратният процес обаче е твърде мъчителен - намалението става с много по-бавни темпове. Затова не може да се стигне до бързо намаляване на цената, която банките плащат за кредитния си ресурс.

Общата цена на привлечените ни ресурси е намаляла само с 30-40 точки при поскъпване от няколко процента през миналата година", обясни Ягодин. Според него стихването на депозитната война и съответното намаление на лихвите започна още през октомври 2009 г., но ще трябват още няколко месеца, за да може да се каже, че пазарът се е успокоил и да има промяна и в цената на вече отпуснатите кредити.

"Банките все още се чувстват несигурни. Да не забравяме, че просрочените кредити също много нараснаха от началото на кризата досега. Това също спомага за висока цена по кредитите", каза Ягодин.

Банкерите са на мнение, че засега не може да се говори за чувствително подобряване на икономическата ситуация, а просто за "леки проблясъци".

Източник: в. Труд