Европейската комисия препоръча днес приемането на Естония в еврозната през 2011 г., съобщава Bloomberg. През 2010 г. страната има бюджетен дефицит от 2.4% от БВП при допустима граница от 3%.

„Това решение показва, че независимо от текущите притеснения, процесът на преход на всички страни в ЕС към еврото се основава на обективни и ясни критерии. Това показва и че Естония трябва да е за пример на другите кандидати за членство", коментират анализатори на JPMorgan Chase.

Прибалтийската страна изпревари дори останалите 16 страни от Шенгенското пространство по съответствие с фискалните критерии. Нейната бюджетна дисциплина беше определена като пример за това, което се очаква всички страни членки да направят.

Втората най-малка икономика в ЕС след Кипър с БВП в размер на 23 млрд. долара и население 1.3 млн. души е единствената от кандидатите за членство в еврозоната, която успя да изпълни критериите в рамките на предварително поставените срокове. Същевременно бюджетният дефицит на Полша е 7.3%, Унгария-4.1%, Чехия-5.9%.

Според рейтинговата агенция Fitch, Естония ще приеме еврото през 2011 г. Същата агенция предполага, че Литва ще е следващата, която ще преодолее „трамплина" през 2014 г. България ще е в третата вълна след финансовата криза, заедно с Унгария,Латвия, Полша и ще се присъедини през 2015 г. Чехия ще бъде последна от настоящите членки и ще влезе в еврозоната през 2016 г.

Срещу тази „безоблачна" перспектива се обяви Юрген Щрак- представител на Германия в Европейската централна банка, съобщава Baltic Reports. Берлин защитава тезата, че във връзка с кризата в Гърция преди да бъдат приемани нови членки, критериите за членство трябва да бъдат променени и да включват показатели за икономическа устойчивост и БВП на глава от населението.

От своя страна Естония премина редица тежки ограничителни мерки. За година тя въведе икономии в бюджета си на стойност 9% от БВП, независимо от икономическия спад от 14.9%, който изпита през 2009 г.

За естонците е ясно, че приемането на еврото означава по-сериозна защита на малката й икономика, но злободневен въпрос е какво ще се случи с цените след това. Инфлацията в страната и сега е обезпокоителна не само за гражданите, но и за икономистите- 2.9% за април, коментира DPA.