По-рано мечтаел за други неща, разказва Михаел Хин, искал да кара БМВ-5, да почива на Малдивските острови, да си купува скъпи дрехи. Днес в отговор на въпроса какво очаква от бъдещето, той отговаря: "Храна, ток, отопление и банкова сметка.".

През 2004 Михаел Хин става плочкаджия на свободна практика. Работата върви отлично, той прави по 100 000 евро годишен оборот. Но само две години по-късно, през 2006, идва шокът: рак на лимфните възли. Хин лежи половин година в болница и побеждава рака. Но след това всичко във финансово отношение тръгва стремглаво надолу. Той натрупва дългове, тъй като половин година не е работил, а освен това е пропуснал да отрегистрира фирмата си. През 2008 финансовата служба ипотекира банковата му сметка, а няколко седмици по-късно тя е закрита от Дойче Банк.

На ръба на нормалния живот

По данни на централите за защита на интересите на потребителите около половин милион души в Германия са без банкова сметка. Най-честата причина за това, според Мариус Щарк от благотворителната организация "Каритас", е ипотекиране на сметката от отговорните служби и вписване в регистъра на ведомството, събиращо информация за платежоспособността на гражданите.

На практика става така, че хора без банкова сметка се оказват изключени от нормалния икономически живот. Без разплащателна сметка човек не може да сключи договор за телефон, камо ли да наеме жилище или работа.

На всичко отгоре животът без сметка в банката е и скъп. Всеки банков превод трябва да се заплаща - услуга, за която повечето финансови институции взимат по 10 евро. Клаус Хофмайстер, шеф на централата за консултации на длъжници в Мюнхен, казва, че хората без банкова сметка живеят често под екзистенцминимума. Освен разходите по транзакциите, Федералната трудова служба удържа по няколко евро, когато изплаща на ръка помощите за безработни. Някои се опитват да ползват сметката на родители или приятели, но тогава попадат и под санкцията на закона, тъй като това е забранено.

Източник: Дойче Веле