Планината от дългове, която повали някои от най-големите световни банки, повличайки международната финансова система към катастрофален край, просто се прехвърли върху правителствата. Сега тя заплашва държави навсякъде по света и ако остане необуздана ще разпокъса иначе крехката Европейска икономическа система и ще разруши възстановяването на САЩ, Китай и Южна Америка.

Финансовата криза прехвърли дълговата тежест от банките към правителствата, обезпокоявайки инвеститорите навсякъде по света.

Ударът по пазара се оказа суров. Еврото загуби повече от 12% срещу долара от началото на бюджетно-дълговата криза, разразила се в южна Европа. Златото достигна нови върхове, привличайки вниманието на инвеститорите като убежище по време на криза. Може би най-обезпокоителен е фактът, че в момента е по-скъпо да се купува застраховка срещу национална несъстоятелност, отколкото застраховка срещу фалит на корпорация.

Дълговата криза излезе от контрол през изминалата седмица и все още не може да се намери начин за излизането от нея, заяви пред агенция Ройтерс Мадлен Шнап, директор от макроикономическия отдел на TrimTabs Investment Research.

Някои инвеститори и анализатори все повече са загрижени за това, че правителствата няма да бъдат способни вече да изплащат своите дългове в сравнение с банките и застрахователните компании, които спасиха. Те предупреждават, че ако по-големите не могат да изплатят задълженията си, това би предизвикало финансов крах, засенчващ паниката последвала след банкрута на Lehman Brothers през 2008.

Светът е виждал подобни дългови кризи и преди. Латинска Америка, Африка и Азия вече имат опит в катаклизми свързани с прекомерната задлъжнялост. Всичките тези кризи бяха придружени от намаляване на икономическият растеж, инфлация и слаба възвращаемост на капиталовите пазари, като по този начин правеха изплащането на дълговете още по-трудно. Докато инвеститорите и правителствените власти обмислят текущата ситуация, те виждат застрашителни симптоми, които вещаят мрачно бъдеще за света.

„Проблемът в западния свят е, че има твърде голям дълг", пише директорът на инвестиционната компания Perella Weinberg Partners Даниел Арбес в Уол Стрийт Джърнъл, „По-скоро с редуцирането на дълга ние преместваме задълженията от една графа на баланса към друга".

„Всичко, което правим е преместване на столове върху палубата на Титаник", добави той.

Европейският спасителен план

Някои правителства започнаха да отговарят на натиска на пазара, като например Великобритания обеща да съкрати бюджетните си разходи с милиарди паунди. Испания и Португалия също оповестиха планове за затягане на бюджетите си.

Фондовите пазари се сринаха, а кредитните пазари буквално бяха разтърсени миналата седмица заради опасенията, че Гърция и други задлъжнели европейски държави, като Португалия и Испания могат да фалират. Това, което стана на корпоративно ниво, сега се случва на държавно. Първата жертва беше Гърция, но подобна съдба вероятно очаква и други държави.

За да предотврати срив на еврото и глобалните фондови пазари, Европейският съюз прие безпрецедентен пакет от почти 1 трилион долара за извънредни заеми, стабилизационни фондове и помощ от Международния валутен фонд на 9 май.

В следващите дни Европейската централна банка купи гръцки държавен дълг и облигации на други закъсали държави от еврозоната, като Португалия, Испания, Италия и Ирландия. Такава драстична мярка досега не беше предприемана от централната банка.

Широкоразпространено мнение сред анализаторите е, че ликвидната криза беше временно избегната с този ход, но фундаменталният проблем не е разрешен-огромните бюджетни разходи и държавен дълг си остават.

Компанията за финансови консултации TrimTabs намали прогнозата си за тенденцията на американските акции до неутрална от напълно възходяща след новината за европейския спасителен план.

Необходими са належащи мерки

Суверенната дългова криза не е от вчера. По време на финансовата криза инвеститорите се опасяваха от фалит на финансовите институции, а не на суверенни държави. Сега нещата се обърнаха.

В началото на февруари, цената на застраховане срещу неплатежоспособност по плащания на западноевропейски държавни облигации надхвърли цената на подобна застраховка на американски корпоративен дълг. Това се случва за първи път в историята според данни за пазарите на кредитни деривативи на изследователската компания Markit.

"Това е знак, че кредитният риск се е трансформирал от корпорациите към суверенните държави, тъй като решението на финансовата и икономическа криза беше държавната намеса," написа Ханс Микелсен, кредитен стратег в Bank of America Merrill Lynch, в анализ на банката в началото на февруари.

От тогава цената на застраховката срещу суверенен фалит продължи да расте, достигайки рекордните 169 базови пункта на 7 май 2010 г. На пазарите на кредитни деривативи, 100 базови пункта означава, че застраховката срещу неплащане на 10 милиона долара с матуритет от 5 години струва 100 000 долара на година. Европейският спасителен план доведе до понижение до 120 базови пункта миналия вторник. Това все още е повече от застраховка срещу неплащане на американски корпоративен дълг, който в същия ден беше на 100 базови пункта.

Въпреки че опасенията около дълговата криза са насочени към Западна Европа, неконтролируемите държавни дългове са глобален проблем. В момента правителствата на развитите държави генерират най-големите дългове, а не тези на развиващите се държави-това е коренната разлика от предишни суверенни кризи.

Инвеститорите се опасяват, че кризата в Европа ще се разпространи в държави като САЩ, Великобритания и Япония и това влияе изключително негативно на капиталовите пазари.

МФВ прогнозира в края на април, че съотношението дълг към БВП в най-развитите икономики в света ще надхвърли 100% през 2014 г., което е с 35% повече от времето непосредствено преди глобалната финансова криза.

Три процента от това увеличение идват от спасителните планове за финансовите институции от правителствата, а 3.5% от финансовите стимули за икономиката. По-високите лихви по държавните дългове са причина за 4% от увеличението на съотношението дълг/БВП, а 9% от приходите са загубени заради глобалната рецесия, според оценката на МФВ.

"Публичните финанси в повечето развити индустриални държави в момента са в по-лошо състояние от всякога, с изключение на периодите на войните и непосредствено след тях," отчита Уилям Буитер, главен икономист в Ситигруп и бивш член на Комитета за паричната политика към Английската централна банка, в интервю за Ройтерс. Буитер също така подчерта, че въпреки че епицентърът на кризата е фокусиран в Еврозоната, цялостното финансово състояние на монетарния съюз е по-добро отколкото това на САЩ, Великобритания или Япония.

" Ако няма радикална промяна на фискалната политика на САЩ, Япония и Великобритания, тези държави рано (в случая Великобритания) или късно (Япония и САЩ) ще бъдат подложени на натиск от пазарите," заяви Буитер. "Това означава, че тези държави рискуват внезапно да им бъде отказано ново финансиране и рефинансиране на стари задължения," предупреди експертът.

Бреме за икономическото развитие

Когато държавният дълг наближи 100% от БВП, положението става критично, тъй като приходите на правителството от данъци и други източници трябва да бъдат похарчени за плащане на лихви по държавни облигации. Например, ако дългът е 100% от БВП, лихвите по заемите 3% и реалния икономически растеж е 3%, то всички приходи на държавата отиват за плащане на лихвите по дълга.

Ако повечето от облигационерите са чужденци, какъвто е случаят със САЩ, парите напускат страната, вместо да бъдат инвестирани в производството и това съответно е пагубно за икономическия растеж.

Проучване, публикувано тази година от икономистите Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф сочи, че през последните 2 века, държавен дълг от 90% от БВП е довел до икономически растеж от средно 1.7% на година. Това е по-малко от половината от растежа на държави, които имат дълг под 30% от БВП.

Повечето кредитодатели осъзнават, че когато икономиката се свива, няма причина да заемат повече средства, тъй като новите заеми отиват за изплащане на стари задължения и не се инвестират в развитие на продуктивността.

САЩ

Американското правителство похарчи над 1 трилион за финансови стимули за икономиката и за спасяването на финансови институции, като American International Group (AIG).

През 2009 г., правителството е събрало 2.1 трилиона долара от данъци и други приходи, а е похарчило повече от 3 трилиона долара по данни на изследователския институт TrimTabs' Schnapp. Разликата, или дефицитът, е от заемите на правителството чрез продажбата на съкровищни бонове и облигации.

Икономистите на BNP Paribas прогнозират, че в близките години държавният дълг на американското правителство ще надхвърли 100% от БВП.

През следващите 20 години, ако фискалната политика не се промени, съотношението дълг към БВП на САЩ ще надхвърли 150% и САЩ ще бъде в ситуацията, в която в момента са Гърция и Португалия, показва изследване на Стефан Чечети, директор на отдела за икономически изследвания към Банката за международни разплащания в Швейцария.

Официалните данни, дори не показват реалната ситуация. Например дългът на ипотечните гиганти Фани Мей и Фреди Мак в края на миналата година, които са отговорност на американското правителство, възлиза на 1.8 трилиона долара, което е 13% от БВП на САЩ. Тези задължения също трябва да бъдат включени към общия дълг.

Великобритания

Британското правителство отдели 850 милиарда паунда (1.25 трилиона долара) за спасяването на банки, включително Royal Bank of Scotland и Lloyds Banking Group и за гаранции и застраховки за сектора, по данни на Националната статистическа служба на Обединеното кралство.

Съотношението дълг към БВП много скоро ще достигне 100%, а в следващите две десетилетия може да надмине 200%, според проучването на Чечети от швейцарската Банка за международни разплащания.

Новото британско коалиционно правителство, което встъпи във власт преди две седмици, апелира за намаляване на бюджетните разходи с 6 милиарда паунда до края на тази година. Председателя на Английската централна банка, Мервин Кинг аплодира плана.

"Все още сме на средата на най-голямата глобална финансова криза в света," предупреди Кинг. "Жизненоважно е да започваме да разрешаваме фискалните си проблеми, докато не е станало късно."

Япония

Съотношението на дълг към БВП на Япония е над 200% и засенчва САЩ и Великобритания. Тази ситуация е следствие от японската финансова криза от края на осемдесетте години.

Япония е перфектният пример за суверенен риск, който може да бъде овладян за момента, но може да има драматични последствия за в бъдеще.

Високите нива на задлъжнялост не са проблем засега, тъй като японците спестяват много и инвестират голяма част от тези пари в държавни облигации. Финансовите институции също са големи купувачи на държавни ценни книжа. Повече от 90% от държавния дълг на Япония се купува в страната и по-този начин плащанията по лихвите остават в Япония и помагат на икономическото развитие.

Японското население обаче остарява и в един момент, кредитодателите могат да спрат да купуват държавни облигации като инвестиция и да започнат да спестяват за пенсия. Ако това се случи, правителството ще трябва да плаща по-високи лихви по заемите си.

Лихвите по 10-годишните японски държавни облигации са под 1.4% и затова, въпреки огромния дълг, плащанията по лихвите не са проблем за сега. Ако ситуацията се промени, това ще има болезнени последствия за японците.

"Япония е икономика, която никога не признава грешките си. Преди 20 години те трансферираха лошите активи на частните компании към държавния баланс, а в същото време, номиналният БВП не е мръдна през последните 20 години," заяви Кайл Бас, съсобственик на хедж фонд компанията Hayman Capital, на конференция на инвестиционни компании миналия месец.

"Какво ще направят, ако най-големите облигационери продадат държавните ценни книжа? Ще трябва да финансират дълга си по лихвите, които останалите държави от Г7 плащат. Ако трябва да плащат лихви от над 3%, като Германия например, ще фалират на момента," добави Бас.

На въпросната конференция редица хедж фонд мениджъри заявиха, че очакват лихвите в Япония да се повишат.

Как ще свърши всичко това?

Има три варианта огромните суверенни дългове да бъдат платени. Развитите държави трябва да увеличат продуктивността си чрез увеличаване на експорта на фармацевтични, технологични и финансови продукти и услуги и по този начин да повишат доходите си. Заедно с намаляване на бюджетните разходи и по-високи данъци е възможно излизането от тази критична ситуация.

Всяка държава може да фалира или защото не може да плаща, или не иска. При този сценарий, кредитодателите ще се съгласят на получаване на част от дължимите им плащания или доброволно, или след решение на съда.

Третият вариант е инфлацията. Суверенният дълг ще бъде платен, но във валута, която струва много по-малко от първоначалната стойност на дълга.

Суверенните дългови проблеми са логичен завършек на класическото прехвърляне на "топката" за избягване на прекалените дългове в различните сектори на икономиката, а използването на кредитно рамо/левъридж (взимането на заем за изплащане на друг заем) допълнително усложнява ситуацията.

Всичко започна от задлъжнели потребители към банките, които ескалираха проблема с високо рискови заеми и използването на кредитно рамо. Банките прехвърлиха проблема на държавата, а държавата от своя страна "ще си го върне" на потребителите чрез по-високи данъци, публични разходи и риск от фалит и хиперинфлация.

Инфлацията

Признак за потенциално увеличение на инфлацията в САЩ е фактът, че Министерството на финансите на САЩ се опитва да увеличи средния матуритет на дълга си от 48 месеца до 84 месеца. При наличието на голям краткосрочен дълг е трудно дългът да се увеличи извън контрол, тъй като лихвените проценти ще се увеличат бързо, за да компенсират инфлационните очаквания на инвеститорите и кредитодателите ще искат по-висока доходност, когато дойде време за рефинансиране на държавните облигации.

Но ако матуритетът на държавния дълг е по-голям, е по вероятно инфлацията да се увеличи преди да трябва да се рефинансира дълга.

Президентът на Berkshire Hathaway и известен инвестиционен гуру, Уорън Бъфет прогнозира в събота, че валутите ще загубят голяма част от стойността си заради огромните бюджетни дефицити, натрупани от правителствата от началото на глобалната финансова криза.

Това подкрепя тезата за увеличаване на инфлацията, мнение споделяно от множество икономически експерти.

Според Бъфет, САЩ никога няма да фалира, тъй като доларът е резервна валута номер едно в света и САЩ може да печата неограничени количества от собствената си валута, за да изплати дълговете си. Това означава, че американската валута ще се обезцени и това ще доведе до увеличаване на инфлацията.

Действията на Европейската централна банка от миналата седмица увеличиха инфлационните опасения. Появиха се слухове на пазара, че банката купува държавен дълг на Гърция и други задлъжнели държави от Еврозоната. Някои инвеститори се притесняват от тези, така наречени количествени улеснения, които може да обезценят еврото и да доведат до увеличаване на инфлацията. Източници на ЕЦБ заявиха, че банката планира да неутрализира ефекта от изкупуването на суверенен държавен дълг чрез продажби на други активи и по този начин ще ограничи количеството пари в обръщение.

Обезценяването на валутите т.е. намаляването на покупателната им способност, което Уорън Бъфет прогнозира, ще доведе до повишаване на цените на невъзвратими активи, като ценни метали и индустриални суровини.

Източник: Отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД

В изложението са използвани собствени аналитични материали, както и материали от чужди финансови източници. Горният аналитичен материал е разработен единствено с информационна цел и не представлява предложение за покупка или продажба на финансови инструменти, конкретни валутни двойки. Използвана е само публично достъпна информация, за която Финансова Къща "Логос-ТМ" АД не гарантира, че е точна и надеждна. Цените на валутните двойки, финансови инструменти, валутни опции и фючърси разгледани в анализа подлежат на изменение. Валутната търговия е високо рискова дейност, която може да доведе до загуби за инвеститора.