Страховете от инфлация са обхванали цяла Европа. Заплахата от държавен фалит на Гърция дава повод за тревога. САЩ също гледат критично към Атина, но и във Вашингтон положението с бюджета не е розово.

"Дори икономическото положение и финансовите пазари да се нормализират отново, федералният бюджет ще се окаже насочен в грешна посока, ако не се предприемат следващи политически мерки", заяви наскоро шефът на американската емисионна банка Бен Бернанке. Тъй като дупката в американския бюджет е с огромни размери, а и постоянно се увеличава - за момента е към 13 билиона долара, т.е. държавата дължи на всеки американски гражданин по повече от 40 хиляди долара.

Проблемът е, че само лихвите за тези дългове междувременно са толкова високи, че няма как да се покрият дори и чрез висок икономически растеж. През следващите години страната ще потъва все по-дълбоко във финансовата бездна. Банкерът Бернанке определя като основни причини за растящите разходи средствата, отпускани за здравеопазването, и все по-застаряващото население.

Предстои взимането на неудобни решения

"Конгресът, правителството и американското население трябва да решат дали и кои държавни субсидии за здравното или за социалното осигуряване трябва да се променят, какви съкращения да се предприемат или пък да се плащат по-високи данъци. Или комбинация от всички тези фактори."

Наскоро влязлата в сила здравна реформа на президента Барак Обама няма да помогне за овладяване на нарастващите разходи в здравеопазването. По трудния си път през Конгреса законът загуби голяма част от потенциала си за икономии. А Обама от своя страна обеща да не увеличава данъците на домакинства с под 250 хиляди долара годишни доходи.

Т.е. засега към драстичните мерки не се посяга, макар и чрез тях да може да се постигне дългосрочното оправяне на сметките. Все пак: президентът сформира комисия, която би трябвало да излезе с предложения за промени в данъчната политика. Според неформалния икономически съветник на Обама Робърт Шапиро нещата още не са чак толкова драматични. В краткосрочен план дълговете не будят загриженост:

"Нашите задължения възлизат на около 50 процента от брутния вътрешен продукт, а дори и като се отчетат дълговете на собствените ни правителствени институции като емисионната банка и фонда за социално осигуряване, са към 60 процента. Американската икономика може да се справи."

Шапиро е на мнението, че никой не би трябвало да се опасява от инфлация. Количеството пари в обращение бе увеличено неотдавна, без да се стигне до обезценяване. Има фактори, които предотвратяват това:

"Това е най-вече глобализацията, която увеличи конкуренцията, както и стотиците нови фирми, открити по цял свят, които бяха подтикнати от технологическия прогрес към по-голяма ефективност. Тази конкуренция противодейства на инфлацията, или поне на класическите пазари. Инфлацията бе пренасочена към капиталовите пазари - и така впрочем се образуват сапунените мехури."

Източник: Дойче Веле