Април наистина се отличава от предишните 3 месеца, и то значително, смята Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество" по повод на оповестената информация от министерството на финансите, че месецът е приключил с бюджетен излишък.

"Докато за януари, февруари и март всъщност държавата натрупа бюджетен дефицит от почти 2 млрд. лв., което е рекордно ниво, за самия месец април имаме бюджетен излишък от около 370 млн. и всъщност не е някаква случайност, че точно април месец има излишък, защото точно през април месец има някаква бюджетна дисциплина. За пръв път тази година забелязваме, че разходите не се увеличават толкова много, колкото се увеличаваха предишните 3 месеца.

Докато януари, февруари и март имаше растеж на разходите между 20 и 30% спрямо миналата година, което е огромно число за ситуация на криза, през април такова нещо не се забелязва, т. е. виждаме, че когато правителството има желание, може да спазва бюджетна дисциплина.

Въпросът е дали това е еднократен фактор, който се е случил през април или оттук нататък така ще продължи и ще бъде по-дисциплинирано харченето", каза Ангелов. Той се съгласи, че излишъкът се е появил основно заради вноската на БНБ към бюджета. "Но дори и да я нямаше тази вноска, отново щеше да има излишък, тъй като излишъкът е по-голям от самата вноска, т. е. вноската е еднократен фактор, но дори да го премахнем него, отново ситуацията през април се подобрява.

И наистина основното идва от подобрение на контрола върху разходите. Разбира се, трябва да отбележим, че има леко подобрение и на приходите от ДДС и акцизи, но все още е рано да говорим за някаква тенденция тук и затова не наблягам твърде много на приходната страна, но при разходите се забелязва наистина за пръв път истинска бюджетна дисциплина се надявам да не е за последен", добави икономистът. Според него най-важното е какво ще се случва оттук нататък, а не просто че се е случило веднъж.

"Може да е станало случайно, а това няма как да го знаем в момента", посочи той.

Месец април сам по себе си бе добър, но той не може да компенсира това, което се случваше през предишните 3 месеца, категоричен бе Ангелов. "В този смисъл ако погледнем за първите четири месеца, все още имаме натрупан огромен бюджетен дефицит и бюджетният излишък през април е сравнително малък ... Затова казвам, че е добре да продължи политиката от април още няколко месеца, за да може да компенсира това, което е натрупано от първите 3 месеца. Просто една птичка пролет не прави", смята той.

Виждаме, че политиката в момента е да се намаляват едни разходи, но да се увеличават други, каза още икономистът. "Чухме за 300 млн. за хеликоптери, над 200 млн. повче за Здравната каса, над 100 млн. за тютюнопроизводителите, 200 млн. за инфраструктурни. Всъщност всичките спестявания на разходи, които се правят и в министерства, и в общини, и в други структури, се компенсират от предложения за увеличение на разходи в други сектори", категоричен бе той. Според него актуализацията на бюджета няма някаква посока - само за намаляване или увеличаване на разходите.

"Нетният ефект от нея е близо до нулата. В този смисъл за мен би било по-добре като се намаляват разходите, да не се увеличават други разходи за тяхна сметка. Тогава наистина ще има полза все пак от тези съкращения. Аз не виждам някаква особена причина точно тази година да увеличаваме разходи, особено за хеликоптери или нещо подобно. Няма никакъв проблем да се договорим с производителя на хеликоптерите да ги достави догодина и догодина да му платим, или след 2 години ...

Но 2010 г., когато се вижда, че няма пари в бюджета, да се бърза с подобни разходи не е оправдано. Също по отношение на други системи, например тютюнопроизводството. Знаем, че от години е ясно, че в един момент субсидиите за тютюн ще спрат просто защото Европейският съюз се бори с тютюнопушенето и не стимулира субсидирането на тютюнопроизводството. В този смисъл това даване отново, за последен път тази година, на субсидия на тютюнопроизводителите не решава техния дългосрочен проблем, а той е, че те са загиващ отрасъл и в някакъв смисъл ние продължаваме да ги закотвяме към този загиващ отрасъл, като им даваме субсидия", посочи Ангелов.

Той смята, че в случая по-добре би било да се изготви програма, която да им помогне те да излязат от губещия отрасъл и да си намерят по-добро препитание. "В това нещо би имало смисъл да се инвестират пари. Но просто да им дадем пари, за да останат в същия отрасъл, всъщност вреди", посочи експертът.

Той се съгласи с политическата оценка, че с актуализацията на бюджета се пълнят дупки, но не се решават проблеми. Според него практиката на замазване на проблемите е добре позната от времето на тройната коалиция, където за това са били използвани излишъците в края на годината. "И в момента, в който излишъците свършиха, видяхме колко големи проблеми са се натрупали и са били скривани под килимчето. За съжаление сега виждаме, че в някои случаи се продължава същата практика - дори когато намаме пари, да се отива натам, че да се дават повече пари, вместо да се решава самия проблем. По-добрият вариант, разбира, се, е да се правят реформи, така че всъщност с по-малко пари да постигаме по-голям резултат в публичния сектор", смята той.

Ангелов припомни, че през ноември миналата година е била направена една актуализация на бюджета. "Беше казано, че това е еднократно. Сега се прави нова актуализация 6 месеца по-късно, т. е. започват да ескалират нещата, всеки път се раздува все повче и повече бюджетният дефицит. В някакъв момент трябва да се каже "Стига!", защото просто нашата икономика не може да понесе толкова голям бюджетен дефицит. Просто ще тръгнем по пътя на Гърция и тогава всички ще страдаме много-много-много повече, отколкото можем да си представим в момента", завърши икономистът.

Източник: БНР