Малкият бизнес е гръбнакът на европейската икономика. Този рефрен често се повтаря на всички нива в Европейския съюз, заради което се търсят начини и ресурси за стимулиране на малките и средните предприятия. Една от последните инициативи на Европейския парламент например е да се намали бюрокрацията за малките фирми, за да се стимулира развитието им. Около 7.2 млн. са предприятията в ЕС, които влизат в тази група. Друг сериозен проблем на малките и средните предприятия, които в рамките на ЕС са 24 млн., е намирането на свеж финансов ресурс, пише авторитетното икономическо издание Enterprise.

В капан ли е малкият бизнес в България по време на кризата?

Малките и средни фирми формират 15 на сто от БВП на България, но дават 75 процента от заетостта. Микропредприятията у нас са 99.2 процента от общия брой компании. „Водещото, за да създадеш едно предприятие, не трябва да е принудата и търсенето на препитание" - твърди Петър Стоянов, председател на Българската асоциация на микропредприятията.

По думите му, фирмите трябва да работят с визия за това какво могат да постигнат, как да бъдат устойчиви, да се развиват и да бъдат полезна част от пъзела на цялата икономика.

Именно тук той и множество други експерти виждат основен проблем у нас, а именно - твърде ниската квалификация и капацитет на самия бизнес и липсата на действия за тяхното повишаване.

Въпреки че средства за това са залегнали по оперативни програми, те се използват по-скоро за информационно обслужване, отколкото за ограмотяване, примери за каквото дават други страни от ЕС. „Още по-притеснително е, че вече закъсняваме с предвиждането на такива средства за следващия планов период - от 2014 до 2020 г." - предупреждава г-н Стоянов. Това обаче се оказва проявление на кардиналната липса на цялостна национална стратегия за малките и средните предприятия, с което са свързани и много други проблеми в страната.

Още нa входа - множеството регистрационни режими затрудняват най-вече новостартиращите малки предприятия, което отнема месеци. Тромавата и неефективна съдебна система също затруднява в по-голяма степен малките фирми, лишавайки ги от адекватна защита от нелоялни партньори. Към тези проблеми можем да добавим и допълнителните трудности, които създаде глобалната икономическа криза.

Какви проблеми стоят пред малкия бизнес?

Синтезирано от мненията на експерти, най-големи проблеми пред малките и средните предприятия в настоящия момент у нас са три: първо - свиването на пазарите; второ - липсата на средства заради забавянето на плащанията от страна на държавата и партньорите и успоредно с това ограничаването на достъпа до финансиране; и трето - разнопосочните сигнали от страна на държавата.

С приемането на антикризисния пакет от мерки се даде надежда, че ще се установи яснота поне в тази най-проблематична част на предстоящите промени. Успоредно с това обаче, държавата продължава да е капан за парите на бизнеса, като генерира и мултиплицира и без това голямата междуфирмена задлъжнялост.

А сега- накъде?

Анализирайки всички трудности и с ясната визия, че предстои сравнително бавен растеж, повечето експерти прогнозират сериозни промени и се обединяват около сходни съвети към бизнеса.

„В този момент на преструктуриране на България са й нужни производствени предприятия и нови, оригинални продукти и услуги - очевидно моделът, при който основен продукт бяха строителството и недвижимите имоти се разрушава. Някои отрасли ще затихнат, други ще се разширят и е възможно да се появят качествено нови подсектори. Бизнесът не трябва да се страхува да инвестира в нови продукти, трябва да търси нови ниши", съветва Георги Шиваров, заместник-председател на Българската стопанска камара.

„Вярвам, че предстои увеличаване на броя на малките и средните фирми у нас, главно поради благотворното влияние, което новите технологии оказват върху този тип компании", е прогнозата на Александър Александров, млад предприемач. „Противно на много негативни прогнози, смятам, че България е позиционирана добре в новата икономика на познанието и тепърва ще извличаме позитиви от това", твърди г-н Александров.

Самият той вижда перспективи в сектори като електронния бизнес, онлайн медиите, социалните мрежи, бизнес софтуера, виртуализацията и интелигентните комуникации и компютърни мрежи. Те според него крият възможности за старт на повече нови фирми с малки екипи от специалисти.

Единодушно е мнението, че една от най-добрите антикризисни мерки е да се усвояват еврофондовете. Практиката на други страни с повече история показва, че успех в оцеляването имат именно фирмите, които успяват да се възползват в по-голяма степен от възможностите за еврофинансиране. Това дава известна преднина на работещите в България чуждестранни предприятия, които са по-ориентирани, но и дава насока на родните предприятия.

Източник: БНР