Търгуването на финансовите пазари винаги се е изразявало в противопоставяне на страха и алчността.

И макар да е трудно за инвеститорите да дават превес на едното над другото в определени моменти (и да са достатъчно гъвкави за това), всъщност именно в това се изразява инвеститорската печалба (в дългосрочен аспект).

Превесът на алчността над страха в моменти на „бичи цикли" е това, което генерира капиталовите печалби и обратното. При мечи пазари, страхът е добре да взема превес.

Формулата е относително опростена и всъщност показва реалните опции пред инвеститорите на БФБ.

Последните, за добро или лошо, са лишени от възможни изкушения, като продажби на късо и фючърси, и така инвеститорското решение се свежда до това дали да имат, или не позиции в даден момент.

Нещата се опростяват още повече от липсата на широки възможности (подобно на развитите пазари), да се ползва финансов ливъридж (особено в момента).

От една страна финансиращите институции са изключително консервативни в момента, а от друга заемният капитал е и изключително скъп.

И докато през далечната вече 2007 година, като че ли безумна алчност до голяма степен бе обзела масово инвеститорите, а страхът бе на нива близки до нулевите, като че ли в момента сме на напълно противоположния фронт.

Именно тази безгранична алчност тогава, положителните изказвания от всички анализатори, както и масовата психоза в публичното пространство - „борсоманизирането", трябваше да ни подскажат приближаването на върха и възможно обръщане на тренда.

И докато тогава изтървахме настъпването на кулминационния момент и началото на един жесток мечи пазар (първоначално наричана „низходяща корекция", а впоследствие превърнала се в „траен низходящ тренд"), то може би е моментът да си зададем въпроса дали историята няма да се повтори, но с обратен знак.

Дългото и продължително понижение на индексите доведе до това повечето от финансиращите финансови институции да изискват от своите длъжници принудително закриване на позиции (поради драстичната обезценка на обезпеченията).

Така минахме от момент на безумен ливъридж, към пълен деливъридж. Пътят до него бе продължителен и маркиран от понижение с над 80% на основните индекси.

Този деливъридж, нежеланието на институционалните инвеститори (като пенсионните фондове) да инвестират, липсата на спекулативни капитали и тоталната липса на ресурси от взаимните фондове (изтощени от тегленето на средства), водят и до основния проблем на борсата - ликвидността.

И докато всички се оплакват от ликвидността, то за хората със спестени средства с пълна сила важи постулатът - „кешът е цар".

Определено, изправени пред перспективата да влагат своите спестявания в депозити (с постоянно понижаващи се лихви) в условията на възможна инфлация, при постепенно излизане на световната икономика от кризата, (което макар и възможно по-късно със сигурност ще се отрази и на родната икономика), постепенното връщане на фондовия пазар далеч не е лоша алтернатива.

Или казано с други думи, от тук нататък при крайна липса на алчност и масово наличие на страх, може би сме близо до повратна точка на обръщане на тази тенденция.

А както е известно, първите, които хванат новия тренд обикновено са тези, които най-много се облагодетелстват.

Кои са факторите, които са в подкрепа на подобна теза?

Краен инвеститорски песимизъм, доста наподобяващ на крайния оптимизъм през 2007 година.

Три години без съществена корекция.

Силно изоставане на ръста зад този на останалите развиващи се и дори развити страни.

Това поставя страната ни добре позиционирана дори и при вторична криза, (която, ако се състои, според повечето специалисти, ще е по-лека и по-кратка).

SOFIX е с едва 50% над дъното си, като за сравнение регионални конкуренти, като румънските индекси са с близо 120-130% над най-ниските си нива. Така индексът има сериозни резерви за догонване в случай на продължение на положителните трендове.

Финансовите съотношения на родните индекси са значително по-добри от тези на конкурентите ни в региона, което няма как да остане дълго незабелязано от чуждестранните инвеститори (особено при едно по-дълго и силно възстановяване на световните пазари).

Първите симптоми за възстановяване и на родната икономика са налице и то по отношение на износа, което директно се отразява в резултатите на някои от индустриалните ни компании.

Не малка роля за това оказва и поевтиняването на еврото спрямо останалите валути (косвено и на лева).

Разбира се, има и уловка, която може да държи индексите ни в подобна патова ситуация още дълго време.

А именно, липсата на свободни ресурси, които да съдействат за раздвижване до появата на така дългоочакваните чуждестранни инвеститори или пенсионни фондове.

Липсата на наличие на капитал пък в ръцете на спекулантите или тези които биха инвестирали в настоящия момент, е друга основна спънка.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи.

Станете наш почитател във Facebook