Страховете за икономическото състояние на периферните страни от еврозоната се засилиха заради статистическите данни от Гърция и Ирландия, пише FT.

Второто тримесечие се оказа твърде неблагодатно за Гърция: страната продължи да затъва в рецесията. Икономиката, по данни на статистическата служба на Южната ни съседка, се е свила с 3.5% за три месеца на годишна база и с 1.5% за тримесечие. „Втората половина на годината ще е тежка... Силното забавяне в строителния сектор и намаляването на приходите от туризъм ще окажат влияние", заяви главният икономист на EFG Eurobank Платон Монокроисос.

Проблемите в Ирландия са главно по линия на банковия сектор. ЕК одобри в началото на седмицата поредния транш финансова помощ на държавната ирландска банка Anglo Irish Bank в размер на 10 млрд. евро (13 млрд. долара), въпреки че по-рано финансовата институция получи от правителството 14.3 млрд. Bank of Ireland, в която правителството контролира 36% от капитала, заяви в сряда, че отчита двойно по-голяма загуба за първото полугодие на 2010 г., спрямо година назад.

От ЕЦБ се отказаха да разсейват слуховете за интервенция на пазара на ирландски ДЦК. Страната пласира в четвъртък 6-месечни ДЦК за 500 млн. евро при постигната средна лихва от 2.458%, спрямо 1.367% на 22 юли, когато бяха пласирни 9-месечни облигации отново за 500 млн. евро.

Доходността по 10-годишните ДЦК се стабилизира, но разликата между германските 10-годишни облигации се разшири до 51 б. п. от петък и достигна рекордни нива по-рано през седмицата.

„Ирландия направи всичко, което можеше и сега остава много уязвима. Това е плашеща перспектива за всички периферни страни от еврозоната", смята стратегът по облигации на Deutsche Bank Джим Рейд.

Основният тренд тази седмица се свърза с масово бягство на инвеститорите далеч от рискови книжа. За ръста на паниката помогнаха слабите икономически показатели на САЩ и Китай, оповестени по-рано през седмицата. Подобна лавина от негативизъм е способна да погълне напълно еуфорията на пазара след публикуваната информация за стрес-тестовете на европейските банки.

„Очакваме ескалиране на кризата през следващите 18 месеца, защото виждаме емитиране на все повече държавен дълг от страни-периферии на еврозоната в инвестиционния басейн, който вече е попресъхнал", прогнозира Джъстин Найт, стратег по облигациите в UBS.

Но много други аналитици продължават да вярват, че съгласуваната от лидерите на страните от еврозоната финансова възглавница ще удържи неочакваните удари.