Въпреки че от десетилетия насам е предпочитана лятна дестинация за студенти и предлага изгодни туристически пакети, България все още се бори да се изкачи по-нависоко в класацията по отношение на качеството на предлаганите услуги, пише в-к "Уолстрийт джърнъл".

Туристическият сектор на България допринася с 8,7% към Брутния вътрешен продукт (БВП) в тази страна от бившия съветски блок. Но хората в туристическия бранш се оплакват от голямата си зависимост от мегакурортите, предлагащи услуги "ол инклузив", недостатъчно добро обслужване от страна на служителите и занемарена инфраструктура. Агамемнон Захаропулос и съпругата му миналия месец отлетяха до София и наеха автомобил за четиричасова обиколка на крайбрежния град Варна. Тя обаче им отне седем часа, след като преминаха по мръсните пътища, постлани с дупки.

"Евтиното е предимство, но функционалността е задължителна", заяви гръцкият турист. "Ако се върнем тук, ще летим", допълни той. През изминалите 10 години имаше много разговори около туристическите предимства на България, свързани с лова, голфа, ските, природата и културните забележителности, но масовият туризъм най-вероятно ще остане основен елемент, тъй като останалите форми на туризъм са възпрепятствани от липсата на държавна организация, слабо управление на културните обекти и липсата на маркетинг.

"Отлагането при изграждането на нови магистрали заради корупцията и липсата на опит от страна на правителствата и местните общини създават значителен дисбаланс, с оглед на новопостроените хотели", заяви Румен Драганов, директор на Институт за анализи и оценки в туризма. Германският пенсионер Юрген Бютнер, който живее в Пловдив, вторият по големина град в България след столицата София, се оплака от трудността в намирането на хора, говорещи английски или немски език, въпреки че би трябвало да имат степени в туризма и езиците.

"Страната все още не може да се възползва напълно от природните си дадености", заяви той. Намирането на опитни служители, говорещи много езици, все още е много трудно, заяви Соня Алексиева, хоноруван преподавател в Нов български университет и PR консултант с дългогодишен опит в областта на връзките с обществеността, с тясна специализация пъблик рилейшънс в туризма.

"Въвеждането на стандарти за качество за специализирания туризъм е особено важно, тъй като ще помогне на България да разнообрази туризма си", заяви г-жа Алексиева. Местният бизнес смята диверсификацията като жизненоважна за неговото оцеляване, оплаквайки се от потока от туристи, които не излизат от загражденията на хотела. "Пакетите "ол инклузив" наистина задушават бизнеса, тъй като чуждестранните посетители не напускат хотела си.

Ако моята съпруга, дъщеря ми и аз самият не работехме по 18 часа дневно, би било почти невъзможно да оцелеем. Дните на богатите туристи, харчещи много пари, приключиха", заяви Георги Тодоров, който има кафене в близкия курорт Св. Св. Константин и Елена. Общо 2,1 милиона туристи са посетили източноевропейската страна през първото полугодие на 2010 г., което е увеличение с 1,9% на годишна основа. Но 9 от 10 посетители идват по време на лятото, нещо, което премиерът Бойко Борисов се надява да промени. Миналата седмица, г-н Борисов нареди на министрите си да разработят стратегия за разработването на културния туризъм, след като археолози откриха част от тленните останки на Св. Йоан Кръстител в черноморския град Созопол.

В София, дълго пренебрегваните сгради в неокласически стил получават подобрения, подобни на онези, които съживиха Прага през 90-те години на миналия век. Мрачни блокове от съветско време постепенно се заменят от модерни сгради от метал и стъкло. Сграда, в която се помещаваше част от Техническия университет, се трансформира в нов музеен комплекс и местните я определят като "Български Лувър". 290-километрова високоскоростна жп линия, на цена от 3,85 милиарда долара, ще свързва София и Пловдив, и град Бургас на Черно море.

Очаква се строителството да приключи през 2012 г. Въпреки липсата на достатъчно умения сред българските служители, работещи в туристическия бранш, се очаква ситуацията да се подобри след идването на ново поколение с различни перспективи и познания по езика. "Все повече от моите студенти се завръщат у дома след практика и се обучават в чужбина, а качеството непрекъснато се подобрява", заяви г-жа Алексиева от НБУ.

Източник: БГНЕС