Върховния административен съд потвърди окончателно решение на Комисията за защита на конкуренцията от м. декември 2007 г., с което се налагат санкции на 13 производители на слънчогледово олио в страната за нарушение на забраната на чл. 9, ал. 1, т.1 от ЗЗК (отм.) - пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия.

Съдът потвърждава санкции за следните предприятия - «Калиакра» АД - 150 000 лв., «Роса» АД - 40 000 лв., „Бисер Олива" АД - 150 000 лв., «Звезда» АД - 50 000 лв., «Крис Ойл 97» ЕООД - 10 000 лв., „Олива" АД - 50 000 лв., „Гайтек Олива" ООД - 40 000 лв., „Плиска" ООД - 50 000 лв., „Нива" АД - 33 000 лв., „Ню Ойл" АД - 50 000 лв., „Папас-Олио" АД - 150 000 лв., „Златна Тракия" АД - 40 000 лв., „Зърнени храни България" АД (правоприемник на „Слънчеви лъчи България" АД) - 75 000 лв., както и санкция за Сдружение «Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България» - 5 000 лв.

Според ВАС видно от съдържанието от събраните при проверката на КЗК протоколи, налице е постигнато съгласие между независими предприятия, явяващи се преки конкуренти на пазара на слънчогледово олио относно ценовия диапазон при изкупуване на основната за производството им суровина, което само по себе си сочи за неправомерно координиране на стопанското им поведение на свързания пазар.

Съдът подчертава, че забранените споразумения и решения могат да бъдат под всякаква форма - писмени или устни, подписани или неподписани, започнал процес на преддоговорни преговори, уговорки между конкуренти, които по принцип не са задължителни (т.нар. „джентълменски споразумения") и т.н.

Независимо от формата на дадено решение или споразумение, след като то отразява общата воля на участващите в него лица да се съблюдава определено пазарно поведение, какъвто е конкретният случай що се отнася до цената на слънчогледовото семе, същото представлява нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.).

Съдът определя, че самото обсъждане на изкупните цени на слънчогледовото семе и уговарянето на ценови праг за 2006 г. и 2007 г., разгледано на плоскостта на правилата на конкуренцията, е неправомерно, без значение дали е повлияло реално и обективно на естествените пазарни механизми.

На второ място, Върховният съд счита, че Комисията правилно и обосновано е приела, че събирането на чувствителна търговска информация от страна на Сдружение «Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България» представлява поведение, което попада в обхвата на общата забрана по чл. 9, ал. 1 от ЗЗК, тъй като е от обективно естество да доведе до ограничаване, нарушаване или предотвратяване на конкуренцията на съответния пазар.

Въз основа на влязлото в сила решение на Комисията, на основание чл. 104 от ЗЗК, всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях, имат право да подадат искове за обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс.