София усилено търси европейски инвеститори за строежа на атомната електроцентрала в Белене, в Северна България, като реализацията на проекта е поверена на руската компания "Атомстройекспорт" (АСЕ), спечелила търга за обществена поръчка през 2006 г., пише френският вестник "Фигаро".

АСЕ прави все по-големи усилия, за да поднови строителството на централата. Смяната на правителството в София миналата година и оттеглянето на двама западни партньори забавиха придвижването на проекта въпреки големия недостиг на електроенергия в Балканския регион.

Затънало в бюджетен дефицит, българското правтелство вече е готово да намало до 30% и дори до 20% дела си в проекта, който досега е 51%. То търси инвеститор, за предпочитане европейски.

Предвижда се централата да има два реактора от 1011 мегавата всеки, като в началото на проекта включването й към мрежата се предвиждаше за 2014-2015, но според източник от АСЕ изоставането е такова, че пускането й в експлоатация не може да бъде преди 2016 г. поради липсата на яснота от българската страна за финансовото осигуряване на проекта.

АСЕ, която е специализирана в строителството и комерсиализацията на АЕЦ по целия свят смята, че стойността на централата е 4 милиарда евро, като в договора е предвидена индексация в зависимост от инфлацията. Централата ще бъде екипирана с реактори VVER 1000/V-466 (с лека вода). Това са усъвършенствани реактори от трето поколение без аналог досега по света, ако не се смятат реакторите на централата във Фламанвил, които още не са пуснати в експлоатация.

Проектът Белене вече е получил сертификат от EUR, организация, обединяваща основните оператори на европейския пазар на електроенергия. Това валидиране е доказателство за доверие към руската ядрена индустрия и дава голям конкурентен аванс на бъдещите пазари.

АСЕ, която вече е подготвила терена и поставила основите, заявява, че е готова да стартира строителството незабавно и очаква с нетърпение зелена улица от българските власти. Ръководителят на руската ядрена агенция Росатом Сергей Кириенко твърдо вярва в икономическия потенциал на проекта.

"Тази централа има отлични шансове да изнася електроенергия извън границите на България. В същото време, произведената в Белене електроенергия едва ще достига да покрие вътрешното търсене, макар проектът да е предвиден да има регионални измерения." Освен това "прогнозите са за дефицит на Балканите най-малко между 1500 и 2000 мегавата и то като се има предвид включването на АЕЦ Белене.

Ако това не стане, дефицитът ще скочи с още 2000 мегавата." Централата ще пасне идеално с растежа на балканските икономики и то за дълго, защото реакторите имат живот 60 години. Голямото увеличение в търсенето на електроенергия се изрази това лято в два големи срива в електроснабдяването, предизвикани от претоварването на мрежата.

Този проблем ще става все по-сериозен, а ЕС наложи на България да затвори своите силно замърсяващи топлоелектроцентрали на въглища от 2012 г. Друг аргумент на АСЕ към финансистите е бързината на възвръщаемост на инвестициите, които са минимални благодарение на ниската пазарна цена на строителството и експлоатацията.

Това при условие, че строителството не се отлага. Всъщност АСЕ предложи финансиране до 80%, но сегашното българско правителство е резервирано и предпочита да привлече европейски инвеститори, за да запази някакъв баланс, както икономически, така и политически.

София отлично си дава сметка, че не може да мине без руските енергийни проекти. Освен в Белене Москва е ангажирана в проекта за петролопровод Бургас-Александруполис и за газопровода Южен поток. Реализацията на проекти с Русия се превърна в любима тема за коментари в българския печат. Още през 2006 АСЕ спечели търг за строителството на Белене и подписа договор с НЕК за изпълнение на първия етап от проекта.

След оттеглянето на стратегическия инвеститор RWE и за да съживи проекта, новото българско правителство обяви тази година конкурс за намиране на нов финансов консултант за проекта с оглед да организира нов търг за възлагане на обществена поръчка за инвеститор. Тези две процедури ще отнемат допълнително 2-3 месеца. Руската страна смята, че трябва да се намери решение възможно най-скоро.

"Изчакването ще доведе до допълнителни разходи поради постоянната инфлация при този тип проекти. От друга страна, България и регионалният пазар на електроенергия страдат от крещящ дефицит на енергия. Колкото повече се бави създаването на пул от инвеститори, толкова по-зле за проекта", заяви източник от компанията.

Как да се ускорят нещата? "Достатъчно е още утре да се създаде съвместно предприятие от НЕС, АСЕ и пул от европейски инвеститори", посочи източник от руската група. Остава да се надяваме, че посланието ще бъде разбрано добре.

Регионалният потенциал

България е традиционен износител на електроенергия в Балканския регион благодарение на многото си топлоцентрали. Географското разположение на АЕЦ Козлодуй и на бъдещата централа Белене предразполага тези капацитети за износ на електричество.

Срокове: Политическият фактор

След смяната на правителството миналата година новият кабинет е не така добре разположен към Москва, колкото предишния. Липсата на ясен и окончателен отговор на въпроса "Строим или не?" доведе до оттеглянето на чуждестранен инвеститор.

Големият германски производител на електроенергия RWE, който през 2008 г. купи 49% от проекта, се отказа в края на 2009 г. поради финансовите трудности около проекта, дължащи се отчасти на световната криза. Френската Банка BNP-Париба, която също е свързана с проекта, готвеше заем от 250 милиона евро и изчисляваше финансовите рискове. И то въпреки, че 71,8% от българите подкрепят строителството на централата, както констатира с анкета институтът Сова-Харис. Така АСЕ и НЕК отново остават сами да търсят по-силен европейски финансов партньор.

Европейските интереси

Строителството на АЕЦ Белене не само отговаря на интересите на Русия, но предлага сделка и на европейските лидери в атомната енергетика. На първо място стоят интересите на Франция, защото АСЕ е възложила на Арева над 20% от работата по централата и изпъква като главен чуждестранен подизпълнител на руската група.

Арева трябва да достави отоплителните системи, вентилационната и климатичната техника по сигурността: командния контрол на сигурността, оперативния команден контрол и електрическите системи. Сименс трябва да достави основни съоръжения, които представляват 10% от строителството. АСЕ води преговори с други големи компании от отрасъла като Алстом (която отговаря за дизел-генератора), NUKEM (преработка на течните ядрени отпадъци), GNS (контейнери за транспортиране на гориво). Българските подизпълнители ще си поделят 30% от работата.

Сигурността: бетонен аргумент

АСЕ залага категорично на сигурността, тъй като има богат опит в тази материя. Корпусът на реакторите е със здравина без еквивалент в света. Техническият план на АСЕ получи сертификата на EUR на 24 април 2007, а проектът Белене има одобрението на ЕС. EUR е дал сертификати също на други подизпълнители като компанията Гидропрес, Института "Курчатов", "Росенергоатом" и "Атоменергопроект" от Русия.

Източник: БГНЕС