Какво очакват икономистите от бюджета?
За 2011 г. е планиран бюджетeн дефицит е в размер 2.5% от прогнозния БВП, става ясно от проектобюджета за 2011 г. Рамката на Бюджет 2011 е изготвена при очаквания за икономически растеж от 0.7% още през настоящата година и прогноза от 3.6% за 2011 г.
Основните приоритети, според съобщението на МС, са „секторите, стимулиращи икономическия растеж - строеж на пътна, екологична и комунална инфраструктура, образование, конкурентноспособност на българските предприятия".
Икономистите обаче са склонни да се отнесат резервирано към прогнозираните показатели. Всеобщо е мнението, че страната се нуждае от възстановяване на инвестициите повече отколкото ръст на износа и че правителството се е поддало твърде много на оптимизъм в прогнозите си.
Според тях, следващата година едва ли ще е по-тежка от настоящата, но за излизане от кризата и стабилизиране на икономиката скоро няма да можем да говорим.
Ето как икономистите коментираха през последните дни бюджета:
Г. Минасян: Усвояването на еврофондовете е сигнал за инвеститорите
„Има възможности да се постигне икономически растеж от 3.6%, колкото е заложен в проектобюджет 2011, но това не означава, че ще се случи. Това каза икономистът проф. д-р ик. н. Гарабед Минасян. „Всякакъв вид такива икономически прогнози не са безусловни. Това, което се случва в икономиката, е зависимо от човека, от макроикономическото управление. Ако макроикономическото управление е на ниво, може да се постигне това, дори и повече, каза той. По думите му - има известна еуфория и около ръста в износа.
Най-показателното са отношенията ни с Европейския съюз и връщането на европейските пари. Това, че само 8% са усвоени тези средства, е скандално. Работата не е само в парите, които се получават от Европейския съюз. Много по-важно е това, че участието на Европейския съюз и размерът на усвояването на европейски средства е един много мощен сигнал за чуждестранните инвеститори, доколко нещата в страната вървят добре или зле".
Л. Богданов: Сам по себе си износът не може да генерира висок растеж
„Трябва да има приток на нови инвестиции, за да се реализира по-висок растеж". Това каза икономистът от „Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов. „Сам по себе си износът не може да генерира висок растеж. От новите инвестиции ще видим като страничен ефект и ръст в потреблението - повече хора ще са заети, ще влиза свеж ресурс, ще се строят нови неща и т.н.
Мисля, че Министерството на финансите разчита на доста голямо увеличение на приходите, което също е пожелателно мислене. Правителството трябва да даде ясен сигнал, че с действията си ще свие дефицита, а не просто да нагласи приходите и да каже, че дефицитът ще изчезне, защото приходите ще се увеличат", каза Лъчезар Богданов.
Г. Ангелов: Трябва да бъдат заложени буфери
„България задължително трябва да предвиди буфери срещу евентуалната втора вълна, иначе ще бъде повалена още от първия полъх. Когато решава дали да похарчи фискалния резерв, дали да трупа дългове, рискът от потенциална следваща вълна на криза трябва винаги да се има предвид и трябва винаги да сме подготвени, съответно да имаме известни натрупани резерви, да има буфери и в бюджета за следващата година, така че ако се случи нещо подобно, България да не бъде изненадана. Защото ако останем без всякакъв фискален резерв и ако останем без всякакви буфери в бюджета и се случи нещо подобно, дори да е по-леко като криза, ние просто ще бъдем повалени още при първия полъх", убеден е икономистът.
Г. Стоев: Не се възстановяваме от кризата, просто поемаме глътка въздух
Не бих казал, че се възстановяваме от кризата, по-скоро има момент на „глътка въздух". Струва ми се, че тя дава някои грешни сигнали на правителството, което ще си повярва, че ще може да си изпълни бюджета за 2011 г. , смята икономистът от „Индъстри Уоч“ Георги Стоев. Той препоръча малко по-консервативни в прогнозите да бъдат както министърът на финансите, така и всички, които планират бизнес дейността си.
По думите му - докато не се възстанови притокът на инвестиции към икономиката ни, няма да имаме реално чувство на оживление. Ако прогнозата на Европейската комисия за увеличение на икономическия растеж в ЕС се сбъдне, това ще има положителни ефекти за износителите на суровини, каза Стоев, макар че по думите му той не е голям оптимист.
Г. Прохаски: По-добре да заложим по-консервативна прогноза и да я преизпълним
За следващата година може да се надяваме най-много на 2 % икономически растеж. Това каза Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие. Заложеният икономически растеж от 3.5 % за следващата година е твърде висок и едва ли ще се постигне.
„Затова е по-добре да заложим по-консервативна прогноза и да я преизпълним, отколкото да заложим нещо твърде оптимистично и да трябва да решаваме проблема с извънреден дефицит. Докато не е късно, тъй като бюджетът е още в ранна фаза на подготовка, трябва да се свалят очакванията и да се залага в приходната част разчет на основата на един по-нисък растеж", смята Прохаски.
Според Прохаски за тази година е по-вероятно да има отрицателен растеж, а за следващата година няма как да се постигне повече от 2 %, защото експортът ни се увеличава, но той формира неголяма част от Брутния вътрешен продукт. Има други фактори, които се отчитат при оценката на БВП, които действат негативно все още - като размера на инвестициите, вътрешни и външни, потреблението, което все още е свито.
Това няма да може така изведнъж да се промени, независимо, че международната среда се подобрява. Ние вървим с известно закъснение и затова трябва да сме малко по-консервативни в очакванията, каза той. Трябва да се увеличи кредитирането, вътрешното потребление, да се увеличат инвестициите както с вътрешни ресурси, така и чуждите инвестиции в страната. Това няма да стане в рамките на следващите месеци, ще трябва поне още една-две години, за да можем наистина да стъпим на един по-здрав растеж.
В България има и допълнителен негативен фактор - това е валутният борд, който с всичкото му положително значение за финансовата стабилизация на страната в случаи като този, когато излизаме от криза, действа задържащо, защото не може например да се свали лихвеният процент от Централната банка, както става в другите страни и това да стимулира кредитирането, от там и заработването отново на икономиката. По тази причина кризата ще продължи малко по-дълго, отколкото в другите страни.
Б. Данев: Без бюджетен борд целите на правителството са непостижими
Оптимистичен е заложеният в бюджета за следващата година икономически растеж от 3.6 %, според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев. Рамката на Бюджет 2011 е изготвена при очаквания за икономически растеж от 0.7% още през настоящата година и прогноза от 3.6% за 2011 г. Според Божидар Данев много оптимистично е и че бюджетният дефицит няма да превиши 2.5 % през 2011.Ако не бъде въведена политиката на бюджетен борд, няма да бъде достижимо, смята председателят на Българската стопанска камара.
По материали на БГНЕС, БНР, Фокус и БНТ