През 2008 икономиката стремително потъваше надолу. Беше трудно да се посочи кой е виновен. Няколко души на Уолстрийт обаче изпъкваха сред другите.

Къде са те днес?

Джими Кейн - човекът, който играеше бридж, докато Bear Stearns фалираше

Джими Кейн е известен с това, че пуши трева и играе карти. Кейн е печелил 13 национални първенства по бридж.

През 1969 той бил професионален играч на покер в Ню Йорк, когато негов приятел - Алън Грийнбърг го поканил да стане брокер в Bear Stearns.

За 32 години в компанията Кейн се издигнал до президент и CEO.

През юли 2007 два хедж фонда на компанията са изправени пред колапс. Кейн играе покер в Нашвил. През месец март следващата година, когато компанията бе на ръба на фалита, Кейн играеше бридж в Детройт. Две седмици по-късно той направи 60 млн. долара като продаде целия си дял в компанията, малко след като JP Morgan повиши офертата си за изкупуването й.

В трите години след краха на Bear Stearns Кейн не се набиваше много на очи. През май 2010 той се яви в съда, където защитаваше тезата, че компанията е погубена от лошата икономика, а не от лош мениджмънт.

Неговият приятел Грийнбърг обаче не е на това мнение. Месец след показанията на Кейн в съда, Грийнбърг издаде книга „Възходът и падението на Bear Stearns", в която нарича Кейн „магаломаниак и тревоман".

Джон Тейн - онзи с големите бонуси

През януари 2009, когато всички говореха за алчността на корпорациите, Тейн бе атакуван от Овалния офис не един, а два пъти.

На 23 януари президентът Обама критикува шефовете на банките за това, че „са вземали помощи от данъкоплатците, а след това са правили скъпи ремонти на офисите си." Това беше директна атака срещу Тейн, който по това време похарчи 1.2 млн. долара за ремонт на офиса си.

Седмица след това стана ясно, че Тейн е раздал бонуси в размер на 3.6 млрд. долара през декември 2008.

По това време правителството водеше преговори за продажбата на Merrill Lynch на Bank of America. Водиха се 11 часа преговори, а благодарение на тази сделка Merrill не фалира.

Тейн се опита да си припише заслуга за сделката и заяви, че заслужава бонус в размер на 10 млн. долара, но Бордът го отряза. Месец по-късно той напусна банката, след тежък 15-минутен разговор с Кен Луис.

През февруари 2009 Тейн бе привикан пред прокурор Андрю Куомо. Той първоначално отказа да назове имената на шефовете, които са получили огромните бонуси, но по-късно дава тази информация.

След показанията Тейн странеше от обективите и си почиваше в 25-акровото си имение.

През февруари 2010 той отново влезе в бизнеса и стана CEO на CIT Group. Заплащането му е 6 млн. долара на година, с потенциален бонус от 1.5 млн. долара, като това е по-малко от 10% от заплатата му за 2007 година - 83.8 млн. долара. Тогава той беше номер едно в списъка на най-добре платените шефове в S&P.

Дик Фулд - Lehman Brothers

Ричард Фулд управлява компанията Lehman Brothers от 1994 до 2008. Той е най-дълго задържалият се на поста CEO на Уолстрийт.

Фулд обича рисковете и съревнованието, и през 2004, в търсене на големи печалби, той вкарва компанията „ с двата крака" в имотния балон. През 2006 той бе увеличил печалбата до 56%, но експозициите на Lehman към рискови ипотеки бяха големи и правеха компанията уязвима.

През септември 2008 Lehman бе изправена пред загуба от 6.7 млрд. долара, а цената на акциите бе паднала със 77%. Докато Уорън Бъфет и Корейската банка за развитие предложиха да помогнат, Тейн реши да чака по-добра оферта, която така и не дойде.

Когато компанията обяви фалит, дълговете й бяха 630 млрд. долара.

Всичко това заслужи поставянето на Фулд на номер едно в списъка на най-лошите CEO-та на всички времена.

След колапса на компанията Фулд заяви, че ще работи за Matrix Asset Advisors, но после реши да се оттегли в ранчото си в Айдахо.

През март 2010 той се регистрира като брокер в Legend Securities - брокерска къща от Уолстрийт, която е далеч под нивото на онова, което беше Lehman.

Ханк Полсън - бивш секретар на държавната хазна

През 2008 Полсън беше секретар на държавната хазна. Той е бивш председател на Goldman Sachs, който напусна Уолстрийт през 2006, за да отиде в хазната. Тогава мнозина заподозряха конфликт на интереси.

През следващите две години той многократно убеждаваше Америка в сигурността на банковата система, дори след краха на Freddie Mac и Fannie Mae.

Когато Lehman Brothers затъна, Полсън я призова да обяви фалит като каза, че това няма да се отрази съществено на икономиката! Това му изказване е включено от много издания в класациите им за най-глупави изказвания на всички времена. С краха на финансовата индустрия той лансира плана Полсън - инжекция от 700 млрд. долара, чието разпределяне ръководеше той самият. Оригиналният текст в плана, който бе силно коригиран, даваше на Полсън право да се разпорежда с много средства почти еднолично, като го поставяше дори над Конгреса и президента.

Полсън напусна поста си през януари 2009, а две седмици по-късно вече се изявяваше като лектор в Johns Hopkins University.

В началото на тази година той публикува книга за финансовата криза.

Фабрис Туре - The Fabulous Fab

Нает е от Goldman Sachs малко след като е завършил Станфорд. Туре бързо се издига в компанията.

През 2007 той помогна за създаването на Abacus 2007-AC1- ценни книжа, подсигурени с ипотеки. Точно те се оказват пълни с токсични активи.

Goldman продавал книжата на клиентите си, докато в същото време скъсявал срещу тях.

Когато имотният балон се спука, цената на тези активи се срина, но други клиенти на Goldman забогатяха, сред тях бе и Джон Полсън - хедж фонд мениджърът, който е скъсявал. За благодарност, че е ръководил сделката, Туре става шеф на лондонския офис на компанията.

Три години по-късно Комисията по ценни книжа завежда дело срещу Туре и Goldman за това, че не са обяснили ясно какво точно представляват тези активи на клиентите си. През юли Goldman се съгласи на обезщетение от 550 млн. долара и натопи Туре. Компанията пусна някои негови и-мейли, в които той се хвали „успях да продаде малко Abascus на вдовици и сираци, които срещнал на летището". В друг и-мейл той пише „Всичко ще се срути всеки момент...единственият потенциален оцелял е прекрасния Фаб (на англ. The fabulous Fab)".

В момента Туре е разследван. В Лондон властите са заели срещу него дела за 27 млн. долара.

Кен Луис - Bank of America

Всяко нещо има две страни. Сделката, която бе успешна за Джон Тейн, затри репутацията на Кен Луис.

Луис работи 40 години в Bank of America, като се издига до CEO и президент.

Когато връхлетя финансовата криза, банката бе в процес на придобиване на по-малки компании като LaSalle Bank и Countrywide Financial.

След като не успя да закупи Lehman Brothers през 2008, банката се насочи към Merrill Lynch.

По-късно Луис казва, че се опитал да спре поглъщането когато разбрал за дълговете на Merrill, но федералните го спрели. Тази сделка, както и бонусите от 3.6 млрд. долара, които Тейн раздаде в Merrill, тежко подкопаха реномето на Луис.

През февруари тази година, след разследване на SEC, Bank of America се съгласи да изплати глоба от 150 млн. долара за това, че не е дала информация на акционерите за огромните бонуси.

По това време обаче, Луис вече го няма. През април 2009 акционерите гласуват да разделят постовете Председател на Борда и CEO, пет месеца по-късно Луис си подава оставката.

За последната си година Луис се е отказал от заплата си, като е взел само 32 171 долара от компанията, или 0.15% от дохода му за 2007.

Пенсията му ще достигне 53 млн. долара.

Наскоро той пак влезе в новините, след като срещу банката бе заведено дело за умишлено подвеждане на клиентите.

Луис заяви, че това са лъжи и процесът е опит да се намерят изкупителни жертви.

Анджело Модзило - оранжевият

През 2008 Уолстрийт Джърнъл публикува списък на 25-те CEO-та, които са взели най-много пари през периода на надуване на имотния балон от 2001-2006.

Модзило бе на трето място с 470 млн. долара компенсации. В края на същата тази година Countrywide Financial вече потъва, а цената на акциите е паднала с 91% от върха си.

Освен огромната си заплата, Модзило е получавал още милиони от акции,. С пари на компанията той си плаща членството в три кънтри клуба.

Докато Модзило се опитваше да се отърве от акциите си в компанията, тя поемаше все повече и повече лоши ипотеки. Приятелите на Модзило - сред които сенатор Кристофър Тод и дузина служители на Fannie Mae, междувременно получават сладки ипотечни условия от Countrywide.

Модзило в момента е обвиняем за измама и търговия с вътрешна информация. Делото срещу него започва през октомври.