На срещата си днес Федералният резерв на САЩ ще обмисли поредния сеанс от шоковата терапия налагана на летаргичната щатска икономика, пише Fortune.

Инвеститорите се чудят какво ли ще каже Федералната комисия по открития пазар (FOMC) за евентуален втори кръг на така нареченото „количествено улесняване". Икономистите очакват ФЕД да закупи държавни ценни книжа за около 1 трлн. долара в известен брой месеци.

Без значение какви решения ще обяви ФЕД по-късно днес те със сигурност ще бъдат критикувани или като съсипващи долара, или пък като неуспешни опити да се увеличи заетостта, или пък и двете. Такъв е животът на Бен Бернанке.

Въпреки това има централни банки, които са още по-неспособни и от ФЕД. И докато планът на ФЕД да възстанови икономиката посредством ниски лихви и други стимулиращи ходове далеч не е сигурно, че ще успее, поне не е най-разточителната опция.

За такава може да се определи практиката "валутна интервенция", при която централните банки жертват оскъдните държавни ресурси, за да свалят стойността на валутата си. Идеята е да се подсили икономиката като износът стане по-евтин и по-конкурентен, а за вноса се получи обратния ефект.

Постъпвайки по този начин обаче, централните банки се заиграват с валутния пазар, който се оценява на 4 трлн. долара дневно и почти неизбежно губят.

Въпреки слабите резултати от историческа гледна точка, програмата продължава да се харесва на централните банкери във времена на пoдлoжени на натиск финанси и слаб икономически растеж.

"Tова, което имаме в случая е многостранно състезание към дъното," казва Дийн Попълуел, валутен анализатор в Oanda Corp. в Торонто. "Въпросът е кой може да го направи като създаде най-малко бъркотии."

Ето три централни банки, които се състезаваха към дъното и причиниха доста бъркотии, за ужас на гражданите на техните страни.

1. Централната банка на Швейцария.

Банката похарчи около 200 млрд. евро в периода март 2009 г. и юни 2010 г. в опитите си да попречи на поскъпването на швейцарския франк спрямо еврото. Как се развиха нещата? Франкът така или иначе поскъпна с 10% през този период 10%. "Това са сериозни загуби," казва Попълуел. "Трябва да се признае, че стратегията им не проработи."

2. Централната банка на Япония

Банката е похарчила почти 800 млрд. долара за валутни интервенции от 1977 г. насам, които изглежда нямат трайно въздействие над стойността на йената, се заключва в доклад до Конгреса от 2007 г. Банката обаче опитва отново и отново. През този месец тя се намеси на пазара за първи път от шест години насам като ходът й почти сигурно беше обречен на неуспех, особено при наличието на факта, че всяко изявление на ФЕД за евентуално ново „количествено улесняване" вероятно ще обезцени долара спрямо всички валути.

3. Централната банка на Бразилия

Банката прахоса огромни суми в отчаяните си опити да свали цената на реала през последната година. Миналата седмица финансовият министър на Бразилия Гуидо Мантега даде пример, който всички централни банкери сигурно са си отбелязали, като заяви, че правителството няма да позволи това да му попречи да прави същата грешка отново и отново. "Няма просто да си седим тук и да гледаме тази игра," заяви той. Поуката от тази история може би трябва да е: Не правете нищо, просто си стойте там.