Министър Дянков даде интервю за румънския вестник „Куриерул национал", в което подчерта, че България е една от малкото страни в Европа, които преминаха през кризата без да увеличат данъчните ставки. Вижте цялото интервю:

Доколко обезпокоително е развитието на безработицата в България? Какви мерки ще предприеме България за съживяване на пазара на труда?

Данните за безработицата показват относително стабилизиране на пазара на труда и не ги намирам за притеснителни. Амбицията ни остава под 10 на сто ниво на безработицата в края на годината. Това е най-важното в момента и внимателно следим процесите. За второто тримесечие националната статистика показва 10 на сто безработица, колкото е тя и в еврозоната според последните данни на Евростат. И това е нормално в период на излизане от кризата, защото мерките за свиване на дефицитите и строгите бюджетни политики в целия ЕС вече дават резултат. Необходимо е още известно време, за да се стабилизира пазарът на труда, това не може да се случи веднага.

Мерките, които предприемаме сега, за да ускорим икономическия ръст в посткризисния период, ще се отразят позитивно и върху динамиката на пазара на труда. Това е основен приоритет на българското правителство, заедно с мерките за гарантиране на стабилността на публичните финанси.

Какви мерки са предприети до момента за реално възстановяване на икономиката и какви други мерки ще предприеме България?

България е една от малкото държави в Европа, която премина през кризата без да променя данъчните си ставки. Имаме намерение да запазим данъчната тежест непроменена до 2013 година. Това е първата и основна мярка, която вече дава резултати. Така ограничихме до минимум негативните ефекти от кризата върху обикновените хора. Едновременно с това дадохме ясен сигнал на чуждестранните инвеститори, че водим предсказуема данъчна политика и че спокойно могат да планират бизнеса си в България.

Стараем се да подпомагаме икономическата активност и внимателно следим развитието на отделните сектори. Ускорено се работи по инфраструктурни проекти с национално значение. Ще инвестираме в инфраструктура - както пътна и железопътна, така и в екологична, енергийна и пристанищна инфраструктура. Целта ни е да оползотворим максимално ресурса, с който разполага страната ни по линия на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС. Добрата ни макроикономическа политика е гаранция, че в бъдеще бихме могли да ползваме и допълнителен външен ресурс при добри условия. Това ясно личи и от позициите на България на международните дългови пазари. Само в рамките на два месеца три кредитни агенции последователно потвърдиха кредитния рейтинг на България и това е силен сигнал за бизнеса - и чуждестранния, и българския. Мерките за подобряване на инфраструктурата и за привличане на повече инвеститори са основни в работата на правителството. Длъжни сме да използваме всички налични възможности, за да постигнем ускорено икономическо възстановяване и растеж в посткризисния период. Налице са всички предпоставки това да се случи.

Кои са приоритетните сектори в икономическото възстановяване и как те биват подкрепяни от правителството?

Експортно ориентираните отрасли и добрата инфраструктура винаги теглят икономиката напред. Основна задача в момента е да запазим благоприятния бизнес климат в страната. Износът на България расте трайно вече шест месеца, а през август беше отчетен най-голям годишен ръст на промишленото производство от началото на кризата. Спрямо предходния месец той надмина 11 на сто. Това, което зависи от нас, е да създадем условия тези процеси да продължат и в средносрочен план и вече са налице резултати.

През август например беше отчетено подобряване на бизнес климата с 2 пункта, най-вече заради подобрените очаквания за следващите 6 месеца в секторите на строителството и главно при услугите и търговията на дребно. Последното означава, че вътрешното потребление постепенно се възстановява и тук трябва да положим още усилия през тази и следващата година, за да се постигне устойчивост на тези показатели. За целта трябва да запазим стабилната си фискална позиция, което ще направи всички процеси в икономиката по-лесно прогнозируеми най-вече от гледна точка на бизнеса.

През последните месеци сериозни възможности се появиха в туристическия сектор. България има всички предпоставки за развитие на културно-историческия и религиозния туризъм в значителни мащаби. Към момента обаче потенциалът в тази област е колкото висок, толкова и неизползван и се работи по специална стратегия за развитие на тези възможности. Във всички случаи при икономика, основана на услугите, каквато е българската, трябва по-добре да се използват конкурентните предимства, а в българския туризъм те са много. Всеки ресурс, който води до допълнителен растеж трябва да се използва пълноценно.

Достатъчни ли са мерките за ограничаване на разходите за съживяване на публичните финанси?

Всички в ЕС наложиха ограничения заради кризата и определено мерките, предприети до момента от българското правителство, работят достатъчно добре. Нашата основна цел беше да запазим данъчната тежест и равнищата на заплатите и пенсиите.

Сериозни усилия се полагат за повишаване на събираемостта на приходите, както и за рязко ограничаване на сивата икономика, където се очаква до пролетта на 2012 година да има осезаеми резултати. Това ще се отрази и върху приходите, така че тези усилия в голямата степен компенсират тяхното намаление след резкия спад в разгара на кризата през миналата и началото на тази година.

Решаващо условие обаче е да бъдат извършени ключовите реформи в системата на здравеопазването и пенсионната система. Ефектът от тях реално ще се прояви през следващата година и ще бъде продължение на ефектите, които бяха постигнати от ограничаването на разходите през 2010 година. Стриктната политика по отношение на разходите трябва да продължи и занапред, за да се избегнат всички възможни рискове от влошаване на фискалната позиция.

Каква е датата за приемане на еврото? Какви ще са стъпките към присъединяване към Еврозоната?

В един или друг момент България ще приеме еврото, това е неизбежно. Преди това обаче трябва да престоим известно време в преходния валутен механизъм, но трябва да е налице стабилност и предсказуемост в целия ЕС. Очаква се догодина всички държави-членки да са преминали през този тежък кризисен период и тогава може пак да ме попитате.

Какви мерки е предприела България за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС?

Предприети са решителни стъпки за постигане на добро, прозрачно и ефективно управление на средствата от ЕС. Извършени са многобройни реформи - както в институционален, така и в нормативен план, за ускоряване на процеса на усвояване на средствата от ЕС в България.

На първо място са въведени мерки за засилване на координацията на управлението на средствата от ЕС. Назначен е министър по управление на средствата от ЕС и е създаден специален Съвет за управление на средствата от ЕС, гарантирайки по този начин политическата ангажираност, както и по-добра координация и осъществяване на държавните политики в областта на икономическото, социалното и регионалното развитие на страната.

Втората група мерки са насочени към опростяване на правилата за управлението на европейските средства. Беше одобрено Постановление на Министерски съвет за проверките и плащанията. То осигурява единно третиране на бенефициентите и съкращава времето за възстановяване на плащанията към бенефициентите. Друга мярка е свързана с по-бързо прехвърляне на средствата от безвъзмездната помощ от ЕС към Управляващия орган.

Получените от ЕК траншове, заедно с националното съфинансиране се прехвърлят директно на УО и средствата са на разположение за плащания към бенефициентите без допълнителни административни забавяния. Междувременно беше изменена процедурата за избор на изпълнители, които не попадат в приложното поле на Закона за обществените поръчки, като по този начин се гарантира по-голяма прозрачност и прилагане на единен подход при обществените поръчки. Освен това, Управляващите органи реорганизираха своите интернет-сайтове, за да предоставят повече информация на потенциалните бенефициенти.

Третата група от мерки са свързани с управление на ликвидността. Българското правителство прие авансовите плащания към бенефициентите да бъдат увеличени до 35% от стойността на проектите. Освен това беше взето решение на бенефициентите да се даде достъп до наличните средства по кредитното споразумение за структурен програмен заем от ЕИБ, за да финансират собственото си участие.

През 2010 г. започна използването на Инструментите за финансов инженеринг „Джереми" и „Джесика". Това ще ускори изпълнението на проектите на малките и средни предприятия, както и проектите в градските райони.

Предприети са и мерки за укрепване на административния капацитет на всички нива. Запазени са ключови административни звена. Техническата помощ е мобилизирана като основно средство за мотивация на служителите. Положителна стъпка към осигуряването на стабилност на административния капацитет е решението всички или част от заплатите на персонала на административните звена да бъдат финансирани по оперативните програми. Освен това са проведени обучения за потенциалните бенефициенти на оперативните програми.