Вече цели две десетилетия те работят в едно политическо пространство. Има ли все още разлики между политиците от източна и западна Германия? Какво е разпределението на силите на федерално равнище?

"Мечтаехме за рая, се събудихме в Северен Рейн-Вестфалия". Така бившият източногермански правозащитник Йоахим Гаук описва усещането на бившите граждани на ГДР, което те са изпитали след обединението на Германия. Гаук намеква за бившата столица на ФРГ Бон, намираща се във федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия, а също така за трудния период на адаптация на политиците от Източна Германия към новата, създадена напълно без тяхно участие политическа система на ФРГ.

Бившата ЕСПГ влезе в тройката

След обединението на Германия почти всички партии от ГДР или се разтвориха в партийните структури на ФРГ, или отидоха в политическото небитие. Изключение направи Единната социалистическа партия на Германия /ЕСПГ/, управлявала някога ГДР. С активното участие на нейния председател Грегор Гизи тя бе преобразувана в Партията на демократичния социализъм /ПДС/. "Първоначално мислих, че за нас ще гласуват само малка прослойка функционери. Но след това започнаха дискусиите около пенсиите на бившите граждани на ГДР, интеграцията на държавните служители в структурите на ФРГ, други теми. Те предизвикаха възмущението на много източни немци и съдействаха за укрепването на позициите на ПДС", спомня си Гизи. ПДС отделяше голямо внимание на темите, които живо интересуваха жителите на бившата ГДР.

Например, те се бореха за правото на пенсия независимо от работата - дали сте сътрудник на тайните служби ЩАЗИ, или обикновена гедере домакиня. В резултат ПДС бързо успя да се укрепи в новите федерални земи и стана трета след големите западногермански Социалдемократическа партия /ГСДП/ и Християн-демократически съюз /ХДС/. При това ПДС упрекваше своите политически опоненти в игнориране на проблемите на източните немци. Представителят на ХДС Арнолд Фац, по произход също от ГДР, смята подобна критика за безпочвена. "Благодарение на нашите усилия бяха сключени два пакта за солидарност /документи определящи взимането на специален данък за възстановяване на източногерманските земи - бел.ред./. А ПДС не може да се похвали с нищо конкретно", припомня политикът.

Трансфер на политически елити

Като цяло западните земи и федералният център отпуснаха в подкрепа на новите федерални земи 250 милиарда евро. Западна Германия помогна на източна и с кадри. Та нали създаването на нови политически структури изискваше време и опит. Веднага след обединението на Германия премиер на Саксония стана генералният секретар на ХДС Курт Биденкопф. Биденкопф и един от многото западногермански политици, оставили ярка следа в източногерманската политика."Тогава пред нас стоеше задачата: да управляваме земи, опирайки се на правна система, с която сме запознати буквално от няколко седмици.

Именно затова настоях тогава саксонското правителство да бъде оглавено от човек, способен, образно казано, да управлява самолет. Времето показа, че това решение е било вярно. Източногерманските политици, оглавяващи другите провинции, много скоро претърпяха крах, с изключение на Манфред Щолпе от Бранденбург", спомня си Арнолд Фаец. Курт Биденкопф остана премиер на Саксония до 2002 г. Той бе сменен от друг западногермански политик. И едва през 2008 г. правителството бе оглавено от саксонец кореняк Станислав Тилих.

Днес 20 години след обединението на Германия смяната на поколенията практически е завършена: почти във всички земи на бившата ГДР премиерските постове се заемат от местни политици. И въпреки това преместването на политическия елит от Запад на Изток като тенденция се запазва. Днес в правителствата на новите федерални земи18 души от западна Германия заемат министерски постове, докато в западногерманските провинциални правителства има само един политик от изтока: министърът на културата на Долна Саксония Йохана Ванка.

Меркел: правило или изключение?

Във федералното правителство има само един жител на бившата ГДР: канцлерът Ангела Меркел. При това тя е успяла да постави още няколко рекорда: тя стана първата жена, оглавила правителството на Германия, и най-младият канцлер в историята на ФРГ. Историята на запомнящата се политическа кариера на Ангела Меркер се обяснява различно от германските политици.

Според съпартиеца на Меркел Арнолд Фац нейният успех е най-доброто свидетелство, че произходът не е препятствие за политическа кариера. Според представителя на "левите" Грегор Гизи канцлерът е изключение. "Към момента на нейното избиране ХДС се намираше в дълбока криза, свързана със скандалите около "черните каси". И в тази ситуация Ангела Меркел се оказа единствената "невинна" личност. Та нали тя бе от изтока, затова не можеше да бъде замесена в скандала около партийните вноски", смята политикът. Но времето внася в общогерманският политически живот своите корекции: партията ПДС, която се позиционираше като "защитник на интересите на жителите от източна Германия", вече не съществува.

През 2007 г. тя се сля със западногерманската Избирателна алтернатива за труд и социална справедливост в единната Лява партия. А Йоахим Гаук - правозащитникът, мечтаещ за рая и събудил се в Северен Рейн-Вестфалия, 20 години по-късно за малко да влезе в двореца Белвю - резиденция на федералните президенти. Той претендираше за поста президент на ФРГ и трябва да отбележим се ползваше с голяма популярност - не на последно място и благодарение на своето източногерманско минало.

Източник: Дойче Веле