Строгите бюджетни мерки, необходими за получаването на спасителна международна помощ, подтикнаха хиляди румънски компании да се преместят в съседна България, където по-ниските данъци и по-стабилните регулации улесняват правенето на бизнес, съобщава Ройтерс.

Корпоративният данък и данък общ доход върху печалбите в България е едва 10% спрямо 16% в Румъния, а сега данъкът върху добавената стойност (ДДС) също е по-нисък, след като Букурещ го увеличи в усилията си да изпълни условията за получаване на помощ от 20 милиарда евро от ЕС и МВФ.

Освен това София намали бюрокрацията и първоначалния капитал за създаване на компания сега е 2 лева (1.39 долара) спрямо 5 000 лева преди и 200 леи (63.55 долара) в Румъния. То отнема по-малко от седмица, близо наполовина по-малко от необходимото време в Румъния. Това може да изглежда незначително, но хората от бизнеса казват, че скоростта на промените, наложени от спасителната помощ и несигурността за бъдещи съкращения в Румъния са ги подтикнали да се изместят. Българските власти не са обявили точни данни, но местните медии съобщават, че над 2 500 румънски компании вече са се установили в страната, а само в граничния град Русе ежедневно се регистрират по две компании.

"Румънското законодателство и данъчно облагане се променят всеки ден. Така че как мога да имам някаква гаранция, някаква сигурност, ако открия компания тук?", пита 23-годишният Богдан Попеску от Букурещ, който иска да създаде он-лайн телевизия. "Освен това утре може да се събудя с 40%-ен данък общ доход (вместо сегашните 16%)", допълва Попеску, който планира да установи фирмата си в България. "Сегашното данъчно законодателство в никакъв случай не е стимулиращо", смята той.

Двете балкански страни имат дълга граница и въпреки че връзките са сложни, само един мост с дължина 470 км над Дунав свързва двете страни, компаниите могат да установят централата си в България на хартия, но в действителност да извършват операции от Румъния. И двете страни преживяха дълбока и болезнена рецесия след финансовата криза през 2008 г., но докато Румъния трябваше да ограничи разходите и да увеличи данъците, България имаше голям излишък и разполага с достатъчно ресурси да задържи данъците ниски, въпреки намаляващите приходи.

Големите чуждестранни инвестиции бяха в основата на прехода към развити пазарни икономики в страни като Полша, Унгария и Чехия, които Румъния и България последваха в ЕС през 2007 г. Данъците и в двете страни са ниски в сравнение с повечето останали държави, имат ниска цена на работната ръка, но все още не разполагат с подходяща инфраструктура за правене на бизнес.

България обаче е най-бедната държава членка на ЕС и приносът й за социална сигурност е с две трети по-нисък. ДДС-то от 20% сега е по-нисък от този в Румъния, който нарасна от 19% на 24% заради целта за ограничаване на бюджетния дефицит до 6.8% от БВП, каквито са условията за получаване на спасителна помощ.

"Ако Гърция и Румъния трябва да се борят с кризата чрез увеличаване на данъците, за България ще бъде от полза да не прави това", смята анализаторът от института "Отворено общество" в София Георги Ангелов. Юристи твърдят, че компании, които вече са се преместили в България, не желаят да говорят с медии заради опасенията, че могат да привлекат вниманието на румънските данъчни власти. "Има засилен интерес на румънски компании към цената за създаване на бизнес в България", казва маркетинговият експерт Десислава Грозева от Българо-румънската търговска камара в Русе. "Увеличаването на ДДС оказва влияние върху решението на румънците да регистрират бизнес в България, това е факт", допълва тя.

Румънският депутат Варужан Памбукчиан заявява, че страната трябва да се справи с положението, като улесни правенето на бизнес от компаниите чрез намаляване на бюрокрацията и гарантирането, че данъците не са много по-високи от тези в съседните страни. Ускорената тенденция, макар и да не засяга стремежа на Румъния да балансира бюджета, може да причини сериозни дългосрочни проблеми, отбелязват анализаторите.

"Това е повече проблем с имиджа, защото ние не привличаме други компании...Други компании не идват да инвестират в Румъния, а Румъния сега се нуждае от инвестиции", казва Николае Александру-Чидесчиуч, главен икономист в ING Bank в Букурещ. "Последиците са много малки, ако говорим конкретно за загуба на приходи. Загубата е около 0,1%-0,2% (от БВП), може би 0,3%", допълва той. Денислав Маринов, адвокат от Русе, който помага на компаниите да се регистрират, пресява документите и превежда от български, заявява, че за един месец е регистрирал четири румънски компании, два пъти повече, отколкото преди увеличаването на ДДС през юли.

Повечето клиенти на Маринов са в сектори като търговията на едро и на дребно, строителните материали, транспорта и селското стопанство. "Важното е, че тези компании ще плащат данъци тук, а не в Румъния, което означава, че приходите ще влизат в хазната на България", отбелязва Борислав Стефанов, директор на Българската агенция за инвестиции.

Източник: БГНЕС