България е проблемната страна, която бави реализирането на проекта за газопровод "Южен поток", пише "Независимая газета".

Проектът за строителството на алтернативния газопровод "Южен поток", заобикалящ Беларус и Украйна, се натъква на "някои трудности", за което говориха в събота премиерите на Италия и Русия Силвио Берлускони и Владимир Путин.

Въпросът с Турция, която през ноември трябва да даде зелена светлина за изграждането на трасето през своята икономическа морска зона, е почти решен. Но остава проблемът с една официално не посочена страна, която фактически бави реализирането на целия проект. Експертите са убедени, че главното препятствие е България, която по всички начини се опитва да спечели нови привилегии за себе си.

Впрочем, към проекта има претенции и от страна на Европейския съюз, който настоява за диверсификация на доставките. По време на неофициалната среща в събота с Владимир Путин италианският премиер Силвио Берлускони съобщи, че с общи усилия са успели да убедят Турция да разреши преминаването на газопровода "Южен поток" през нейни териториални води. "Сега остават някои проблеми, които засягат преминаването на този проект през някои страни.

Навярно ще ми се наложи да поработя от дипломатическа гледна точка с една от страните, за да я убедя да не прави спънки на проекта", каза Берлускони. Впрочем, той не уточни за коя страна става дума. Малко преди това председателят на УС на "Газпром" Алексей Милер и главният изпълнителен директор на проекта "Южен поток" Марсел Крамър проведоха работна среща, в хода на която бе установено, че проблемите си остават.

Сред тях са необходимостта от лобиране на проекта пред ЕС, приключване на цялостната Техническа и икономическа обосновка /ТИО/ на "Южен поток", подготовка на националните ТИО, оценка на въздействието върху околната среда и получаване на всички необходими разрешения за началото на строителството на газопровода.

Ще припомним, че проектът "Южен поток" се реализира в името на диверсификацията на маршрутите на доставка на природен газ за европейските потребители. Той предвижда изграждането на газопровод през акваторията на Черно море за страните от Южна и Централна Европа. Предвижда се неговият капацитет да се увеличава постепенно. Общата проектна мощност на морския участък ще достигне 63 милиарда куб.м. годишно.

Пускането в експлоатация на първата отсечка от газопровода е предвидено за края на 2015 г. За реализирането на сухопътната част от проекта бяха подписани междуправителствени договори с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия, Австрия, Италия и други държави. Доскоро главното препятствие пред "Южен поток" бе позицията на Турция, която даде разрешение за изследването на шелфа, но не бързаше с аналогичното разрешение за изграждането на самия газопровод.

Но по-късно се изостри и проблема с България, където от юли 2009 г. на власт е ново правителство, което заплашва да скъса всички договори, сключени от неговите предшественици с Москва в тази област. За съгласието да се върне към реализирането на проекта, дадено през юли 2010 г. от българския премиер Бойко Борисов, Москва трябваше да направи отстъпки, сред които понижаването на цената на газа за крайните български потребители и транзита на газ за Турция и Гърция през старата газопреносна система на България.

В началото на август 2010 г. вече сръбските партньори на Москва, договорили се с България, поставиха условие за маршрута на газопровода, който може да доведе до оскъпяването на проекта. Коментирайки настоящата ситуация, експертите на "Независимая газета" смятат, че на преден план сред пречките пред проекта отново излиза България. "На ум ми идва само една проблемна страна - това е България. Не са случайни и слуховете, че газопроводът може да заобиколи България през Румъния. Най-вероятно българите искат от Москва нови отстъпки.

Така или иначе, по-скоро те ще се съгласят, получавайки някакви преференции, като изгодни кредити, участието в проекта на свои подизпълнители и т.н. Що се отнася до Европа, тя би могла да се превърне в сериозна пречка пред "Южен поток", ако не се бавеше реализацията на алтернативния проект - "Набуко".

Но въпреки желанието си да диверсифицира доставките, за момента Брюксел няма къде да ходи", заяви директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов. С това мнение е съгласен и съдружникът в консултантската компания RusEnergy Михаил Крутихин. "Що се отнася до страната препъни камък, то най-вероятно това е България, която очаква от Русия ясни обяснения по повод на суровинните проекти, като петролопровода Бургас-Александруполис. Между впрочем Русия днес е готова да реализира друг сходен проект - Самсун-Джейхан", припомня Крутихин.

Според него, от страна на София това е борба за определени изгоди: от една страна, местните еколози се обявяват срещу петролопровода, а от друга - газопроводът - също остава под въпрос. Освен това не е изключено, че някоя от транзитните страни ще се опита да купува руския газ на своята граница, а след това да го препродава по-нататък, като свой собствен. "В същото време "Газпром" се опитва да издейства от ЕС статут на трансевропейска мрежа /TEN/ за "Южен поток", но доколко това е реалистично за момента е неизвестно. С получаването на такъв статут проектът ще се реализира достатъчно бързо.

Например, веднага след като подобен статут бе даден на "Северен поток", неговото строителство започна с рекордни темпове", продължи експертът. Впрочем съществуват въпроси от чисто финансов характер, отчитайки, че проектът е доста скъп - около 23 милиарда долара. "Транзитните страни, с изключение на Австрия, се намират в трудно положение заради кризата и не могат да харчат пари за финансирането на националните отсечки от тръбопровода.

Освен това и в Русия е необходимо строителството на технологични свръзки за пренасочване на потоците газ, което също изисква съществени инвестиции", уточнява Крутихин.

Източник: БГНЕС