Измина една година, откакто в Народното събрание беше констатирано, че Законът за етажната собственост не действа. След настояване от страна на депутата Николай Пехливанов, срокът за регистрация на етажната собственост беше удължен. За съжаление и поредните 6 месеца не стигнаха на гражданите да изпълнят задълженията си, което навежда на мисълта за движение в грешна посока. Процентът на регистрираните сгради и към момента е незначителен. Остава въпросът дали поради несъгласие с определени текстове или поради незнание, гражданите не спазват ангажиментите си.

"В края на миналата седмица стана ясно, че МРРБ възнамерява да поиска от МС още едно удължаване на срока. Дълбокото ми убеждение e, че така отлагаме във времето тежкото решение, а именно да променим логиката и алгoритъма, по който работи закона.", коментира Николай Пехливанов. „Като народен представител считам, че най-удачно е да чуем гласа на хората - да направим обществено обсъждане, за да разберем къде грешим и защо гражданите бойкотират изпълнението на закона."

Регистрацията на собствениците стои в основата на така необходимото саниране на сградите и е задължително условие за усвояването на европейските пари за енергийна ефективност. Към момента обаче няма информационна кампания, която да мотивира хората да проявят инициатива, нито яснота кой ще понесе отговорността, ако и след 12 месеца ангажиментите не бъдат изпълнени, което превръща Закона за етажната собственост в редица добри намерения, завинаги оставащи „на хартия".

„Друго предложение на МРРБ е сдруженията, кандидатстващи за европейско финансиране, да могат да се учредяват с 2/3 от гласовете, а не с пълно мнозинство, както беше до момента.", разказва Пехливанов. „На пръв поглед това ще донесе облекчение на процедурата, но на практика няма да доведе до по-висока ефективност, тъй като при всяко саниране собствениците са задължение да вложат процент лични средства. Трудно ми е да повярвам, че добросъвестните и отговорни българи ще бъдат готови да поемат плащането на незаинтересованите си съседи, които в по-големите кооперации могат да достигнат до 10-15 апартамента, което са суми от 50 до 60 хиляди лева.", обяснява депутатът.

По данни на МРРБ в панелни жилища, които се нуждаят от спешен ремонт, живеят над 2 и половина милиона българи и за тях действията по саниране са въпрос на сигурност и ежедневни разходи за енергия. Но отредените 70 милиона от ОП „Регионално развитие" няма да влязат в употреба, ако няма сдружения на съсобствениците, които да предоставят проекти. Както и ако очакваме от домоуправителя на един блок от Ахелой да идва до МРРБ, за да кандидатства за нужните средства.

„Министерството планира до месец да внесе промяна в срока и процента. Идеята ми общините да станат междинен разпоредител на средства ще се обсъжда тепърва - т.е. отсега е ясно, че предстои поне още година, през която нищо няма да се случи. Междувременно страната ни изостава от европейските изисквания за сигурност и енергийна ефективност на сградите, а 70-те милиона, за които толкова активно говорим, няма да стигнат до обикновените българи", притеснява се депутатът. „Затова предлагам преди да се вкарват поредните неефективни промени, да се направи обществено обсъждане. В бюджета на МРРБ за следващата година няма средства за информационна кампания, но да се вслушаме в гласа на обикновените хора и на всички засегнати страни е абсолютно безплатно", казва Пехливанов.