Обхватът и значението на дейностите, свързани с фасилити бизнеса, все още се подценява в нашата страна, но практиката в Германия ясно показва, че ролята му е фундаментална за развитието на икономиката. Това стана ясно от думите на проф. Куниберт Ленартс, първия професор по фасилити мениджмънт в Германия.

„Когато през 2003 година в нашата страна се заговори за фасилити мениджмънт за първи път, никой не си даваше сметка какъв пазарен дял заема тази дейност, защото никой не знаеше какво представлява тя. Сега, само 7 години по-късно, фасилити бизнесът е в топ 5 на индустриите в Германия.

Той изпревари сектори като строителство и производство на автомобили.", коментира Ленартс. „Цифрите са недвусмислени - фасилити мениджмънтът формира 5.5% от БВП на Германия, размерът на бизнеса е 122 млрд. евро, а 10% от заетите жители на Германия работят в областта на фасилити мениджмънта - това са около 4 милиона служители", допълва Ленартс.

Потенциалът на фасилити бизнеса в България очерта Сергей Койнов, изпълнителен директор на Forton International - водеща консултантска компания в областта на бизнес имотите. Той отбеляза, че 80% от собствениците на офис сгради в страната ни управляват и поддържат сградите си чрез собствени екипи. Това до голяма степен се дължи на заблуждението, че от сервизните такси на наемателите може да се генерира печалба, а професионалното управление е излишен разход.

„Ако е правилно определена, сервизната такса трябва да покрива всички дейности по поддръжка на сградата, без собственика да дотира или печели от тази дейност. Първата и най-съществена работа с наемателите вече е извървяна и те приемат спокойно фиксирането на таксата в договорите за наем", сподели Сергей Койнов.

"Разочарованието им идва, когато се използва т. нар. метод на отворената книга (open book), който активно се налага напоследък. При него таксата е фиксирана на 2 евро и в края на финансовата година общият разход за поддръжката на сградата се преизчислява, което води до доплащане и цената може да достигне до 3.5 евро за кв.м. В момент на криза, когато всеки търси най-малкия повод, за да потърси по-евтина дестинация, това може да се окаже фатално за запълняемостта на сградата и за нейния собственик", допълва Койнов.

Друг наболял проблем е неясният механизъм, по който сервизната такса се определя и липсата на общ алгоритъм за нейното изчисление. Според Сергей Койнов е редно данък сгради да се плаща изцяло от собственика, докато такса смет да се разпределя и между наемателите - т.е. да се включва в сервизната такса. Към момента обаче, всеки инвеститор преценява сам и често наемателят остава неприятно изненадан.