В доклад на Световната банка от юни 2010 г., озаглавен „България: Преглед на публичните разходите за селско стопанство и развитие на селските райони", се отбелязва, че основните предизвикателства пред българския селскостопански сектор са съществената раздробеност на земята и силно поляризираната структура на стопанствата, припомнят от Института за пазарна икономика.

Други трудности са:

- застаряващата работна сила в сектора (54.6% са над 55 г.);

- относително малкия процент млади фермери (наполовина от този в ЕС);

- ниското образование на заетите;

- ниската производителност на труда и остарелите машини и технологии;

- трудният достъп до кредитиране за малките и средни предприятия.

Делът на разходите за селско стопанство като част от БВП се увеличават от 1.1% през 2003 г. до 1.2% през 2008 г., като през това време икономиката отчита бърз растеж.

По този показател България се нарежда на 3-то място след Литва и Кипър. Брутната добавена стойност в сектора и производителността на един зает намаляват съответно със 7.1% и 6.3% на година в периода 2003 - 2008 г., докато цялата икономика и съвкупната производителност растат съответно със 6% и 3.5%.

В рамките на бюджета за селско стопанство, отпусканите плащания бележат нарастващата тенденция, с изключение на година на приемане на България в ЕС. Този спад се дължи, от една страна, на намаления размер на плащанията към тютюнопроизводителите, а от друга - на изплащането на директните помощи за 2007 от европейските фондове в началото на 2008 г. Субсидиите се увеличават, нарастват и оперативните разходи и разходите за поддръжка. Разходите за труд отбелязват слаба промяна, а капиталовите разходи са променливи през разглеждания период.

През 2008 г. от общо 3.8 млн. хектара регистрираната селскостопанска земя, помощ може да бъде отпусната на ползватели на около 3.2 млн. хектара, тоест около 15% от българската обработваема земя не отговаря на изискванията на ЕС за получаване на парична подкрепа. Но през юни 2009 г. първите корективни действия са предприети: България увеличава размера на земята на 3.492 млн. хектара след одобрение на Европейската комисия.

България е начело сред новоприсъединените страни членки по брой заети в стопанства с размер до 5 хектара, или казано по друг начин 95% от работещите в сектора са на земя по-малка от 5 хектара, което сумарно отговаря на едва 20% от общата обработваема земя.

Близо 80% от земята е съсредоточена в ръцете на под 1% от всички заети в сектора. По втория показател България е изпреварена единствено от Румъния и Чехия. Раздробеността на земята е сериозна пречка за дългосрочни инвестиции в селското стопанство, подобряване състоянието на земята и ефикасна употреба на земеделска техника.

Новоприсъединените се държави се подреждат по това колко евро/хектар получават през първата година от членството си по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Праговете за СЕПП варират от 0.3 до 1 хектар, като всяка страна сама решава каква да бъде долната граница.

Всички новоприсъединени страни, включително и България, избраха прагът да бъде 1 хектар. По този начин около ¾ от българските земеделци не се „класират" за такива субсидии, което автоматично означава, че голямата част от европейските пари отиват при сравнително малка група фермери.

Отделените суми от бюджета на ЕС за България според Общата селскостопанска политика (ОСП) са различават от тези на другите държави по размер и интензивност. ОСП е съставена от 2 стълба. Първият стълб осигурява субсидии към дохода чрез директни плащания, а вторият се занимава с въпросите на селскостопанския сектор и по-широкото земеделско население чрез набор от програми за развитие. Плащанията по първия стълб се договарят според площите, засети с различни посеви, размера на стадата, добивите от предишни години. Вторият стълб е насочен към специфични за всяка страна структурни промени и предстоящи програми за развитие на селските райони.

В периода 2007 - 2013 г. за България са предназначени средства в размер на 2.5 млрд. лв. и 2.6 млрд лв. съответно по Стълб 1 и Стълб 2. Трябва да се има предвид, че това не означава автоматично, че това е ще бъде реалният размер на усвоените средства.

В бюджетната програма на Министерството на земеделието и горите (МЗГ) липсва информация, която да представи цялостно приоритетите в селското стопанство и да оцени представянето на сектора. Много от индикаторите са с тясно приложение или за конкретни действия, като липсват измерители на по-високи ниво.

Планираният бюджет рядко съвпада с това, което реално се е случило. Това се потвърждава и при плана на МЗГ, при който има значителни разминавания всяка една година.

Въпреки че броят на заетите в сектора намалява спрямо планирания, разходите за труд са по-високи от очакванията.

На капиталовите разходи им е дадена най-голяма свобода, като през 2008 г. размерът им превишава почти двойно заложената в бюджета сума. В същото време, макар и повече средства да са изразходвани за администрация и поддръжка, субсидиите за сектора са значително по-ниски от планираното. Авторите на доклада силно препоръчват по-стриктна бюджетна дисциплина, насърчена от кабинета и подкрепена от Министерство на финансите.

В обобщение, докладът еднозначно показва какви са проблемите и какви биха могли да бъдат решенията. Неясно остава кога ще започне да се действа координирано и целенасочено, съобразно бюджетните ограничения, кога парите ще се канализират по предназначение и по-ефективно и кога ще се появят резултатите, които да зарадват не само ЕК, но и обикновения земеделец.

Източник: Институт за пазарна икономика