Инвестициите във вина
С 230 000 долара човек би могъл да си купи чисто ново Ferrari Italia или пък да остане две седмици в хотел Ritz в Париж. Вместо това азиатски участник в търг за вина в Хонконг на аукционната къща Sotheby's наскоро предпочете да даде тази сума за бутилка Бордо, пише CNBC.
Продажбата на виното Chateau Lafite от 1869 г. веднага беше отразена от медиите, а бутилката вече е най-скъпата в света.
Разточителството продължи и във втория ден на търга, в който за около два часа южнокорейският конгломерат SK Networks успява да продаде 624 бутилки вино Бордо за 10 млн. долара.
Вкусът на азиатските инвеститори става все по-изтънчен, а подобни продажби подчертават нарастващия им апетит към алтернативни инвестиции. Виното се оказва доходоносна инвестиции през последното десетилетие. Базираният в Лондон индекс Live-ex 100, който следи цените на стоте най-търсени вина, е нараснал с 234% през последните девет години. За сравнение, борсовият индекс FTSE 100 се е повишил с 15% за периода.
Инвеститорите могат да се сдобият с вина основно по два начина. Като физически закупят бутилката, например на търг, или пък като инвестират във винен фонд.
Предимствата на винените фондове, са че бутилките се купуват на по-ниска от пазарната цена и биват съхранявани и застраховани професионално от мениджърите на фондовете. Мениджърите също така имат умението и контактите да продадат дадена колекция без комисионна на хотели и частни купувачи, когато дойде време за това.
Винените фондове обаче могат да се окажат и нещо скъпо, пък имат изисквания за минимална инвестиция. Британският фонд Lunzer Wine, например, има 2% такса управление и прибира 20% от доходността, ако тя надхвърля 6%.
Минималната инвестиция във фонда също така е 162 000 долара (100 000 паунда). Фондът е основан през 2009 г. и в момента управлява активи на стойност 12.8 млн. долара.
Инвеститорите обаче трябва да внимават и за рисковете свързани с подобен род активи. Цените на вината се влияят от глобалните макроикономически спадове; цените например падат значително през 2008 г. заради световната финансова криза. Както и при повечето суровини, цените на вината са обратнопропорционално свързани с наличността на виното. Така че, ако темпът на консумация не е толкова висок, колкото се очаква, цените също могат да се понижат.