България бавно се възстановява от рецесията, която намали доходите и увеличи безработицата, като удари популярността на дясноцентристкото правителство, съобщава Reuters в анализ за ключовите политически рискове в България.

Забавените реформи и несигурността във връзка с икономическата политика подкопават подкрепата за правителството на малцинството на премиера Бойко Борисов, въпреки че то все още изглежда стабилно, тъй като се радва на подкрепата на десните партии, а опозицията е слаба.

Икономическата криза, съчетана със скрити дефицити, разкрити през април, принудиха балканската страна да се откаже от плановете си за бързо влизане в еврозоната , а правителството да се бори с увеличаващите се фискални дефицити. Правителството трябва да покаже резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, за да запази доверието на ЕС, да спечели доверието на инвеститорите и да гарантира бързото влизане в Шенгенското безвизово пространство.

България изпадна в рецесия миналата година, когато световната икономическа криза прогони чуждестранните инвеститори и принуди бизнеса значително да ограничи дейността си. Икономиката се сви с 4.9% през 2009 г.

Увеличаващият се износ помогна на развиващата се икономика да излезе от рецесията през второто тримесечие, но бавното възстановяване на външното търсене и намаляващите външнотърговски кредити вероятно ще задържат растежа на нулево равнище тази година.

Правителството заявява, че икономиката ще нарасне с 3.6% през 2011 г., но много анализатори предвиждат по-бавен растеж от около 2%, тъй като бумът на пазара на недвижимите имоти и в строителството, който подкрепи предишния растеж, е малко вероятно да се повтори.

Ако растежът остане слаб, данъчните постъпления ще са по-ниски от очакваното и социалните разходи вероятно ще са по-високи, което ще обърка плановете на правителството за намаляване на бюджетния дефицит наполовина до 2.5% от БВП догодина и ще увеличи дълговото бреме. Страната все още разполага с голям фискален резерв, но по-ниските приходи могат също така да я принудят да потърси спешно финансиране на външни пазари с високи лихви.

Кабинетът замрази заплатите и пенсиите и намали правителствените разходи с около 20% през 2010 г., но като цяло се очаква разходите да са по-високи, тъй като правителството се опитва да избегне протестите и да запази непроменени разходите за здравеопазване и инфраструктура. То планира да запази непроменено равнището на данъците и на разходите, за да избегне нов спад на вътрешното търсене и да стимулира растежа. Правителството обаче планира и увеличаване на плащанията за социална сигурност с 1.8%, за да подкрепи затъналата в дългове пенсионна система.

Източник: БГНЕС