Да си купиш ром, на когото да прехвърлиш фирма с дългове, е като да напазаруваш кило маслини. Пред Централни хали в столицата е най-голямата нелегална борса за чистачи на борчове.

Там всеки бизнесмен може да се отърве от затъналата си компания, като я прехвърли на някой бродяга. Срещу 200-300 лева беднякът е готов веднага да даде личната си карта и да се превърне в милионер по дългове.

"Стандарт" реши да провери наистина ли е толкова лесно да преметнеш държавата. Само за половин час намерихме и спазарихме Бисер от Лом да вземе закъсалата компания "Транслимитид". Казахме му, че фирмата дължи 140 000 лева.

Истината обаче е, че борчовете й са за 400 млн. лв.

"Виж, пич, закъсал съм. Трябва ми човек като теб, харабия, на когото да прехвърля една фирма. Ще вземеш 200-300 лв. Важното е да нямаш никаква собственост, за да не изгориш ти." Така започвам разговора с Франко, който пуши цигара пред софийските Централни хали. Отишъл съм на битака за борчове, за да си намеря чистач за въображаемата ми фирма с огромни дългове.

Отначало набелязвам мъж на около 60 години с вид на клошар, който носи зелено манто и бели маратонки. Допива си кафето на една от масичките на първия етаж. Докато се заглеждам в двама възчерни роми, които разпалено убеждават някаква жена пред банкомата, клошарят мистериозно изчезва зад ъгъла край витрините с маслини. След 15 минути обикаляне около Централните хали все пак успявам да намеря купувач за дружество, което на хартия дължи 400 млн. лв.

Франко изглежда около 35-годишен и твърди, че е от Пловдив. И докато се чуди дали да влезе в далаверата, мургавият мъж до него се намесва в разговора: "Бате, аз ще я свърша тази работа. Нямам нищо на мое име, врял съм и кипял съм, да знаеш, щом трябва, ще помогнем", казва ромът. Той изглежда доста интелигентен, висок 1,80 м, як и силен. Черпя го с цигара, след това сядаме да пием кафе в халите. Франко се свива някъде далеч, защото охраната на халите го гонела като диверсант.

"Слушай, имам строителна фирма, "Транслимитид". Има дългове, ама колко да са - около 140 хиляди", обяснявам аз. Всъщност името на компанията не е измислено. Според Националната агенция за приходите "Транслимитид" дължи на хазната над 400 млн. лева. Разследва я прокуратурата. Нашето момче обаче изобщо не подозира за това.

"Дай да ти снимам личната карта, за да няма изненади. Ще проверя дали нямаш някакво имущество, да не изгориш ти накрая", казвам на новия ми познат Бисер. Той веднага вади документа и доверчиво ми го подава. Снимам го с GSM-а си.

"Чист съм като сълза. Видял съм 2 и 200, 10 години стоях в затвора, по чл. 116, ама бях следствен. Накрая дори ми платиха 5800 лева. Иначе, ако бях съдил държавата, знаеш ли колко пари щях да смъкна", разказва Бисер историята си. Член 116 е за обвинение за убийство и малко почвам да го гледам с недоверие. "Стига бе, това си е убийство, кво е станало?" "Натопиха ме, че съм убил една моя приятелка до Централна гара. Изпратих я до входа, след това някой я застрелял вътре", разказва новият ми познат. "Ти откъде имаш пистолет бе, Бисере?", питам със зле прикрит интерес.

"Нямам бе, бате, всичко бе постановка. От 1998 г. до 2008 г. стоях в Централния. Бях отначало във Втори отряд, след това обаче ме направиха главен готвач, защото ме гледат хрисим. Там се запознах със Златистия, на него телефони му вкарвах. Янко Ваташки искаше да ми помогне", разказва Бисер.

"Стой далеч от такива хора, ти си чист, не ти трябва да се замесваш в големи приключения. Ти иначе откъде си?", опитвам се да създам атмосфера на доверие.

Бисер е роден в Лом, но е живял в град Грамада, Видинско. Не е виждал родния си баща, спомня си само пастрока си, който го е изгледал. По-късно майка му Розина се омъжила през границата за богат сърбин. "Мен в живота най-много ме научи една жена Ани. Тя беше архитект, на 57 години, но почина от инсулт. Тя ме научи да редя павета", разказва Бисер.

Сега е готов на всичко, за да изкара пари. "Ако се сетиш нещо за много пари, да се обадиш", казва мъжът.

Уговаряме се да прехвърлим фирмата в понеделник. "Знам всичко - отиваме при нотариус, подписвам се, няма да се притесняваш за нищо. Няма да те издъня", уверява Бисер "закъсалия строителен предприемач". Той вече се чувства важен, човек от голямата игра, който скоро ще има мисията да извади от калта закъсалата фирма и нейния нещастен собственик.

А дали изобщо подозира какви разправии с данъчни и прокурори ще има, ако нашата сделка не бе просто игра?

Източник: в. Стандарт