Парламентът реши районните кметове в София, Пловдив и Варна да не бъдат избирани пряко от гражданите, а да бъдат назначавани от кметовете на общината.

Това стана при окончателното приемане на Изборния кодекс, като член първи, по време на извънредно заседание. Депутатите решиха този кодекс да определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент, членове на Европейския парламент (ЕП), общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избирането им.

С кодекса се определят и условията и реда за попълване на мандати при предсрочно прекратяване на пълномощията на депутат, член на ЕП, общински съветник, както и на кмет на община и кметство.

"За" текста гласуваха 104 народни представители, "против" бяха 48, а шест се въздържаха. Само ГЕРБ и "Атака" подкрепиха проекта.

Повече от три часа и половина продължиха дебатите по този първи текст от Изборния кодекс.

От левицата го сравниха с член първи от Конституцията на България, действала преди 10 ноември 1989 г. и заявиха, че след време хората ще протестират срещу първия член на кодекса, както срещу текста от старата Конституция.

Най-много критики предизвика решението от преките изборни длъжности да отпаднат районните кметове.

Народните избраници засегнаха и друг спорен момент - увеличението от 10 на 12 месеца на уседналостта за местните избори, която ще трябва да се доказва с постоянен и настоящ адрес в страната. Това ще засегне основно избиратели, които са декларирали, че живеят в чужбина. Такъв е случаят при много от изселниците в Турция например.

„Има разлика между уседналост и лишаване от конституционно право на избор. Ние никога не сме отричали, че поради спецификата на вота, е възможно ние като законодатели да кажем на г-н Ваньо Шарков защо той не може да участва в изборите за община Момчилград, но законът не може да го лиши от право на глас. Ако той не може да гласува в община Момчилград, някъде ще трябва да може да гласува. Всичко друго е в нарушение на Конституцията", обяви след гласуването Лютви Местан от ДПС.

„Принципът на всеобщото избирателно право няма да бъде накърнен. Изискването за уседналост го има в редица страни членки на ЕС, както и в страни, които са извън съюза. И това не е нарушение на правата на българските граждани според Конституцията", отговори Искра Фидосова от ГЕРБ, председател на изборната комисия в парламента.

За предстоящите местни избори обаче уседналостта ще остане 10 месеца, тъй като кодексът няма да бъде приет достатъчно рано, за да покрие периода от 12 месеца преди вота. Въвежда се и изискване за уседналост на самите претенденти - те също ще трябва да са живели в съответната община поне година, преди да се кандидатират.

Преди време ДПС се заканиха да дадат тези текстове на Конституционния съд.

Мнозинството поиска депутатите да работят в залата до полунощ, за да "насмогнат" с текстовете на кодекса, чийто проект наброява 400 страници, предаде "Медиапул". Колегите им от другите парламентарни групи обаче възразиха, че при такъв излишен маратон ще има добро качество в работата им.

Източник: БТА