Икономическият ръст на една държава не е съпътстван от нарастване на чувството на удовлетворение от живота на нейните граждани, показа научно изследване, публикувано от Proceedings of the National academy of Sciences.

С това авторите на изследването смятат за доказано, че факторите, влияещи върху удовлетворението на хората, са неикономически. Според техните проучвания хората в развитите страни наистина са по-щастливи от тези в бедните, но бурният икономически ръст на развиващите се страни не се съпътства от също толкова растящо удовлетворение от живота.

Зависимостта, която звучи на пръв поглед парадоксално, е открита още през 1974 г. от проф. Ричард Истерлин от Университета на Южна Каролина и е наречено „Парадоксът Истерлин". Оттогава много научни изследвания работят в посока доказване или отричане на тази зависимост.

В последното са използвани данни за последните 22 години в 17 развиващи се държави в Латинска Америка, 11 страни от Източна Европа, 17 развити страни и 9 бедни страни в Азия и Африка.

Според екипа на Истерлин дори в страни с бурен ръст като Китай, Чили и Южна Корея удовлетворението на гражданите не е нараснало съответно на икономическия ръст. Учените обясняват парадокса с това, че с ръста на икономиката растат и амбициите на гражданите, което им пречи да се наслаждават на живота.

Положителният ефект от повишаване на заплатите например трае кратко, докато в дългосрочна перспектива повишаването на благосъстоянието се компенсира от очакванията за бъдещ ръст.

„Ако икономическият ръст не е гарант за щастие, то какво е? Вероятно, политиците следва да подходят по-праволинейно към нуждите на гражданите, свързани например със здравеопазването и семейния живот, отколкото с материалното благополучие", съветват авторите на изследването.