Вечно повторение ли е историята? В свой анализ UBS припомня, че първите дългови кризи отпращат към Гърция... антична.

Изследването на банката, ръководено от Коста Вайена, се съсредоточава върху историческите прецеденти на гръцката криза и ни връща към 377-373 г. преди новата ера, когато атинската конфедерация е разклатена от дългова криза и 11 полиси от общо 13 не успяват да покриват своите кредити.

В модерните времена, през 1345 г., английският кралски двор се оказва неплатежоспособен длъжник на италианските банки, отприщвайки по този начин огромна финансова криза в Европа.

Вайена отбелязва, че в хода на историята европейските страни често са имали проблеми с плащането на дълговете си. Франция например е фалирала осем пъти. Но през последните около петдесет години дълговете са били проблем на развиващите се страни, които вземат кредити в чужда валута и следователно нямат никакъв контрол над нея.

Изчисленията са показали, че исторически в случай на дефолт на държава, загубите, понесени от кредиторите, са били около 50%. Минималната рентабилност от отпускане на заеми на държави е била 18%, а максималният праг - 70%.

В наши дни всички икономисти са съгласни, че гръцката дългова криза е разкрила два големи недостатъка на европейския икономически и валутен съюз: липсата на контрол върху бюджетна дисциплина и липсата на средства за решаване на дългови кризи. В изследването си, UBS извежда още пет поуки:

-проблените с дълговете на страните възникват винаги накуп

-дълговете във валута, която не е емитирана от държавата, са винаги много по-опасни

- кредиторите имат слабо влияние в преговорите

-няма приети правила за реструктуриране на дългове на държави

- настоящата криза е различна от тези през предходните години с това, че не е на развиващите се пазари.

И докато гръцкият министър на финансите заяви, че страната няма да реструктурира дълга си, вчера Кенет Рогоф също коментира ситуацията с думите, че дори ако еврото успее да оцелее след кризата, и други държави ще се окажат по пътя на Гърция.