Анализът на управлението на държавните енергийни компании и на ключови проекти у нас показва липса на елементарни правила за контрол, довели до ощетяване на потребителите и данъкоплатците.Това се посочва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията, с който беше открита кръглата маса в Народното събрание, свързана с енергетиката и доброто управление в сектора.

На практика е демонстрирано пълно бездействие на контролната система от политическото ръководство в бранша, през холдинговото дружество до индивидуалните дружества и независимия регулатор, посочи директорът на центъра Огнян Шентов.

Според експертите, трябва да се преосмисли осъществяването на големите проекти на основа на анализ на разходите и ползите за енергийната сигурност. Според посланика на Норвегия у нас Тове Скарстейн, прозрачността в енергийния сектор се подобрява. Виждаме сериозен потенциал за добро сътрудничество по отношение на енергийната политика, отбеляза тя. По думите й секторът е ключов и решенията на българското правителство ще имат отражение за страната през следващите 30 години. Затова тези решения трябва да бъдат добре обмислени, да са основани на добра стратегия, като отчитат публичния интерес, добави дипломатът. Посланик Скарстейн смята, че България и Норвегия могат да си сътрудничат на основата на прозрачност и възможност за алтернативни енергийни източници.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков отбеляза, че съществуват проблеми в сектора на национално равнище и те създават корупционни практики. Решени сме да подобрим прозрачността, но са необходими поне 3-4 г. за това, добави той. Трайков заяви, че няма да се прилага практиката от миналото за организиране на обществени поръчки без търг, само защото са спешни.

Министърът посочи три ключови направления, по които министерството и правителството ще работят през тази година - преструктуриране на управлението на държавните дружества, развитие на ключовите проекти, балансиране на алтернативните източници. Структурата на държавната енергетика остава силно дебалансирана, коментира Трайчо Трайков. Той добави, че приоритетни остават проектите, важни за ЕС, но и други няма да бъдат пренебрегнати. В България първо се поемат ангажименти, а след това се работи по стратегия, което е най-голямата грешка, коментира председателят на парламентарната комисия по икономика и енергетика Мартин Димитров. Той допълни, че подписваните енергийни договори са дългосрочни и ангажиментите се плащат от следващите правителства.

Според него България няма ресурс за всички проекти едновременно. Закъсняваме с енергийната стратегия, смята Димитров. Той добави, че чувството му показва, че управляващите чакат да видят как ще се развие проектът "Белене", преди да пристъпят към останалите. Димитров предложи всяка година пред парламента да се представя отчет за свършеното в областта на енергетиката.

Източник: БТА