След два „мечи цикъла" през първото десетилетие на 21-ви век, инвеститорите осъзнаха, че загубите от акции могат да са значителни.

В същото време облигациите предоставят известна сигурност, но с цената на нисък доход. Така на инвеститорите често им се налага да диверсифицират между двата класа активи с цел реализиране на добри резултати.

Когато щатските пазари регистрираха спад през 90-те години, анализаторите го нарекоха корекция и много индивидуални инвеститори използваха момента да купуват.

През периода 1982-1999 година на пазара властваше стратегия „buy and hold", като повишението на широкия индекс S&P 500 възлизаше на 18% средно на година.

На инвеститорите в акции обаче им бе припомнено какво е риск в следващите десет години, след като двата „мечи цикъла" се преведоха в средна годишна доходност при пасивно инвестиране от минус 0.99%.

Осъзнавайки напълно какви са рисковете на пазара, някои инвеститори потърсиха спасение в облигации. Именно огромният интерес към този тип инструменти инициира понижение в цената на корпоративните облигации и среден доход от едва 5.31% към края на 2009-та година. Доходността от щатските облигации бе значително по-ниска при нива от около 3%.

В подобна среда инвеститорите започнаха да търсят начини за реализиране на стабилен доход при относително ниска волатилност. Непредвидимостта на бъдещата възвращаемост стана едно от определенията на термина волатилност.

Специалистите съветват, че волатилността може да бъде намалена посредством диверсификация. Един от най-простите начини за това е диверсификация между акции и облигации. Подобна стратегия при 60% инвестиции в акции и 40% в облигации би донесла среден годишен доход от 2.6% на година за десетилетието до 2009-та година.

И докато на фона на историческите данни това звучи доста по-добре от реалните резултати, едва ли за инвеститорите, които не са имали възможност да погледнат в бъдещето, подобна цифра би представлявала интерес.