Предаването на масивни укрепителни линии на експанзионистичен съсед, решен да унищожи вашата държава, обикновено е лоша идея. През 1938, например, отстъпването на Судетите и тяхната гъста мрежа от крепости, гори и окопи води до бързото сриване на способността на Чехословакия да се защити срещу нацистка Германия.

В свой анализ POLITICO прави паралел между тази история от Втората световна война и сегашните опасения на Европа. Брюксел се притеснява, че способността на Киев да се съпротивлява на Русия ще бъде подронена по същия начин, ако Доналд Тръмп – повлиян от руския президент Владимир Путин – натисне Украйна да предаде ключови отбранителни линии в източната си област Донбас.

Тази опасност беше и едно от най-важните точки в съзнанието на Володимир Зеленски, когато се срещна с Тръмп във Вашингтон в понеделник, след като преди това американският президент стисна ръката на Путин миналата седмица. Докато Тръмп може да разглежда част от Донбас като кокал, който да хвърли на Путин, за да си осигури сделка, Зеленски знае, че такава отстъпка би подкопала всяко мирно споразумение и би дала възможност на руснаците да настъпят по-навътре в сърцето на Украйна.

„За Европа е от решаващо значение да не превърне това в поредния момент като Мюнхен или Ялта“, коментира пред POLITICO Томаш Копецки, чешки правителствен комисар за възстановяването на Украйна, като се позова на предателството на Запада към чехите на срещата в Мюнхен през 1938 г. и на продажбата на Централна и Източна Европа на Йосиф Сталин в Ялта през 1945 г.

По време на срещата в понеделник Тръмп е акцентирал, че Путин готов за мирно споразумение, което да сложи край на войната, ако Украйна предаде цялата територия на Донецк и Луганск в източната част на страната. Към днешна дата Русия е окупирала почти цялата територия на Луганск и три четвърти от Донецк.

Зеленски обаче е категоричен, че няма да направи това.

„Няма да напуснем Донбас. Не можем да го направим. Донбас за руснаците е трамплин за бъдеща нова офанзива“, посочи той пред журналисти в Киев миналата седмица.

Военните анализатори също предупреждават, че всякакви отстъпки в Донбас могат да имат опустошителни последствия на бойното поле.

Според Института за изследване на войната (ISW) Кремъл изисква Украйна да предаде това, което украинците наричат „крепостния пояс“ – отбранителна линия, основана на силно укрепени градове, която преминава през хълмове, гори и по протежение на реки и служи като гръбнак на отбраната им от 2014 г.

„Украйна е прекарала последните 11 години в инвестиране на време, пари и усилия в укрепването на крепостния пояс и създаването на значителна отбранителна и индустриална инфраструктура в и около тези градове“, обясняват от института.

Ако това се случи, Русия ще премести фронтовата си линия с около 80 километра по-на запад, а Украйна ще бъде принудена да изгради нови отбранителни съоръжения на равен и открит терен в съседните Харков и Днепропетровск. Тя би била много по-трудна за удържане от укрепените градове, които Киев контролира в момента.

„Ако днес напуснем Донбас, нашите укрепления, нашата територия, височините, които контролираме, ще отворим широк плацдарм за подготовка на руска офанзива“, предупреди Зеленски.

ISW е съгласен. Примирие при тези условия би дало на Москва „много по-изгодна отправна точка за бъдеща офанзива“ и показва „продължаващия незаинтересованост на Путин от добросъвестни преговори“.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство изчислява, че ще са необходими над четири години на боеве и Русия ще претърпи загуби в размер на 1,9 милиона убити и ранени войници, за да завземе напълно четирите региона, незаконно анексирани от Украйна.

Това не е първият случай, в който външни сили се опитват да наложат потенциално неблагоприятно споразумение, за да предотвратят война, припомня още POLITICO.

През септември 1938 г. Адолф Хитлер твърди, че предаването на Судетите, населен с етнически германско мнозинство, на Райха ще задоволи амбициите му и ще сложи край на заплахата от война в Европа. Франция и Великобритания се съгласяват и принуждават Прага да приеме. Хитлер – чиято дума е толкова надеждна, колкото тази на Путин – заявява, че няма повече териториални амбиции, продължава с паралелите изданието.

Към онзи момент Чехословакия е прекарала няколко години в изграждането на хиляди бетонни укрития и крепости в гористия и планински регион, обслужвани от модерна и добре оборудвана армия от 1,2 милиона души. Германия завзема всичко това, без да се наложи да произведе нито един изстрел.

През март 1939 г. германските войски нахлуват в останалата част от страната, без чешката армия да може да окаже съпротива.

Киев помни Мюнхен

Украинците са много добре запознати с това, което се случва с чехите преди 87 години.

„Без гаранции за сигурност, замразяването на войната означава втори Мюнхен 1938“, предупреждава Олексий Харан, професор по сравнителна политика в National University of Kyiv-Mohyla Academy, в коментар за Федералния център за гражданско образование на Германия.

Това е препратка към предполагаемите гаранции за сигурност за Киев, за които преговарящият за войната в Украйна от страна на Тръмп - предприемачът в областта на недвижимите имоти Стив Уиткоф - заяви, че са подобни на разпоредбата за обща отбрана от член 5 на НАТО – въпреки че Тръмп многократно е изключвал възможността Украйна да се присъедини към далеч по-надеждния Атлантически алианс.

Харан добавя, че „ако подпишем споразумение за прекратяване на огъня или дори проведем избори без гаранции за сигурност, Путин може да възобнови агресията си още на следващия ден“. Според него такова споразумение „де факто би признало контрола на Русия над украинските територии за неопределен период от време“ и би повторило грешките от 1938 г., когато отстъпките пред агресора водят до по-нататъшно ескалиране на конфликта.

Ярослав Грицак, украински историк и професор в Ukrainian Catholic University, предупреждава, че опасността надхвърля поредното предателство в стил Мюнхен.

„Това е и моментът от Ялта“, смята той.

Преместването на граници има и човешки елемент и Европа има дълъг опит в това. По време на Втората световна война германците и съветските сили налагат мащабни програми за етническо прочистване на окупираното население. През 1945 г. пък милиони етнически германци са изгонени от Чехословакия и Полша.

Ако Украйна бъде принудена да предаде целия Донбас на Русия, това ще даде на Москва правото да „решава съдбата на хората, живеещи в бившите страни от съветския блок“, твърди Грицак. Това ще стане против волята на местното население, добавя той, „просто като се използва статутът на голяма и мощна държава, която има право да управлява по-малките и по-слаби държави“.

Отстъпки пред Москва

Дипломати и правителства от източния фланг на НАТО предупреждават, че Русия се опитва да използва мирните преговори, за да получи стратегическо предимство, което не е успяла да спечели на бойното поле.

„Русия вероятно е наясно, че в момента не разполага с достатъчни военни възможности, за да постигне максималистичните си цели само на бойното поле“, пише латвийската разузнавателна агенция в най-новия си доклад, цитиран от POLITICO. Вместо това Москва „се опитва да принуди Украйна да направи отстъпки чрез различни инструменти за влияние“.

Въпреки всички прилики, анализът на изданието акцентира, че между 2025 и 1938 има и забележителни разлики.

Когато е сключена сделката за Судетите, Чехословакия не е поканена на масата за преговори. Този път Зеленски посети Белия дом, за да разговаря с Тръмп, и даде ясно да се разбере, че иска примирие, основано на настоящата фронтова линия между украинските и руските сили.

Някои европейски официални лица остават предпазливо оптимистични, че САЩ няма да предадат Европа.

„Не виждам това да се случва“, казва Копецки, чешкият специален пратеник за Украйна, като акцентира на факта, че Тръмп разговаря както със Зеленски, така и с европейските съюзници.

„Това не е като Мюнхен и Ялта“, категоричен е той.