Когато говорителят на Белия дом Робърт Гибс реши да напусне поста си, президентът заяви, че заплата на прессекретаря от 172 200 долара годишно е все пак „относително неголяма". Гибс е сред 10-те процента американци с най-високи заплати. Така че веднага последваха коментари в медии и блогове, че такава заплата едва ли може да се нарече скромна, коментира Нобеловия лауреат Пол Кругман на страницата си. „Особено когато в страната средният доход на домакинствата се колебае около 55 000 долара, безработицата остава висока, а рекорден брой жилища бяха иззети заради просрочени ипотеки", пише журналист от Atlantic.

Ново определение на богатството

New York Times помоли Центъра за данъчна политика да пресметне разпределението на доходите сред американските домакинства през 2010 г. Резултатите се оказаха неочаквани: в сравнените със заплатите, които вземат съседите на Гибс с аналогично образование и професионална подготовка, неговата заплата наистина е скромна.

Просто между богатите и супребогатите в САЩ има огромен разрив. Същевременно при 90-те процента американци с доходи, по-ниски от тези на Гибс, абсолютната разлика в заплатите е значително по-малка. Никой не може да обясни защо това е така.

Богатите не се чувстват богати

Най-богатите американци вече не се чувстват богати. Всъщност те се чувстват дори бедни. В статия от началото на месеца New York Times търси причините за това. Оказва се, че сред 10-те процента най-богати повечето смятат себе си за средна класа.

Ако обществото може да се представи като улица, вие се сравнявате със съседите си отляво или отдясно- единият е по-беден от вас, а другият по-богат. В крайна сметка обществото се разделя на печелещи и губещи.

Докато в Ню Йорк не е така. Винаги осъзнаваш, че не е важно колко получаваш- винаги ще се намери някой, в сравнение с който твоите доходи ще се окажат дребни стотинки.