Около 4% е устойчивият и дългосрочно възможен растеж на икономиката на България. При очакван ръст от 2.8% за 2011 г. достигането на този потенциален растеж е възможно през 2013 г. Това прогнозира Левон Хампарцумян, председател на УС и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк по време на открита лекция за студентите от Американския университет в Благоевград по покана на Бизнес клуба на университета. Темата на лекцията „Модернизацията на България през последните 15 години" бе избрана от самите студенти, съобщават от банката.

"В момента изглежда имаме първи признаци на възстановяване. Надявам се, че това ще бъде устойчиво възстановяване, но и моделът на растеж ще се променя драматично в сравнение с годините на бума", коментира Левон Хампарцумян. Според него 4% устойчив растеж за България е лимитът за страната ни при сегашните условия. "Ако искате икономика с по-висок растеж, трябва да научите китайски или да отидете в Бразилия например", каза пред студентите Хампарцумян.

Той обърна внимание, че България все още е доста по-назад от т.нар. първа вълна страни - това са първите страни в ЦИЕ, които започнаха реформи - Чехия, Словакия и т.н. "Основният извод от това е, че България има нужда от реформи, за да бъде конкурентоспособна и за да расте", каза той.

Основна задача пред страната ни според Хампарцумян е да засилим конкурентоспособността си и за да постигнем това, трябва да се засилят реформите в реалния сектор. „Единствената сфера, в която смятам, че трябва да се инвестира без да се търси веднага пряка възвращаемост, е образованието", каза Хампарцумян. Според него изключително важни са и реформите в съдебната система, образованието и здравеопазването.

„Любопитно е, че пълното провеждане на подобни реформи е политическо самоубийство. Това не е български феномен, а световен. Този, който ги осъществи, обикновено губи властта, вероятно за повече от един мандат. Затова винаги ще чуете в предизборните речи, че тези сфери са приоритетни, но съвсем друго е, когато вече си на власт и разбереш какво трябва да направиш и какво ще понесеш като последствие. Дори и най-силните правителства в света не са толкова успешни в реформата в здравеопазването", смята Хампарумян.

Той подчерта, че като климат България има фантастична позиция със страхотни сезони, имаме история от много цивилизации по земите ни и всички тези цивилизации са избирали да живеят тук. "Любопитно е, че България през историята винаги е била на границите на империите - римската, османската, съветската, сега на ЕС и като всяка гранична държава имаме по-различен начин на мислене, имаме добри и лоши черти."

Според Хампарцумян кризата от 1997 г. е дала основата за осъществяване активно и много систематизирано на реформи. „Това също е начин за развитие, не много приятен, но факт. Тази криза доведе до въвеждането на валутния борд, който пък се оказва много добре за нас в условията на сегашната световна криза", допълни той. Високият растеж в периода 2006-2008 г. се дължи на ПЧИ в два основни сектора - финансовите услуги и недвижимите имоти.

Подобряването на качеството на услугите на публичния сектор също е сред реформите, които трябва да бъдат приоритетни. „Днес ние плащаме сравнително ниски данъци върху доходите и корпоративни данъци, но непрякото облагане с данъци в България е доста високо", каза Хампарцумян. Според него повечето от проблемите на България ще бъдат решени не от политическо желание, а поради логическа нужда. „Това, което ще изведе България от кризата и ще я направи по-приятно място за живеене, е предприемачеството на всеки отделен българин и на фирмите у нас, а не ЕС, субсидиите или правителството. Тези, които имат добри идеи и се държат отговорно, ще се развиват", каза той.

На въпрос на студент дали банките в България са сигурни, Хампарцумян отговори, че счита банковата система в България за стабилна и отбеляза, че за разлика от Западна Европа и Америка, на нашето правителство не му се е налагало да спасява банки и да харчи парите на данъкоплатците. Причината е, че у нас банките се занимават с традиционно банкиране - обслужването на кредити и даване на депозити, нямаме „токсични" активи и имаме много консервативни регулации.